В момента 35% от републиканската и около 65% от общинската пътна мрежа са в окаяно състояние. Това показва анализът към Стратегията за пътна инфраструктура в периода 2016-2020 г., приета от правителството. Оценката се базира на измерване на вида повреди и на засегнатите участъци спрямо общата повърхност на съответния път.
Според анализа 33%, или една трета от автомагистралите и шосетата от първи, втори и трети клас, са в лошо състояние. "Лошо" означава, че повредите по настилката надхвърлят 30%. В средно състояние са 27%. Едва 40% от пътищата получават добра оценка, т.е. дупките и кърпежите засягат под 10% от асфалта.
Подобряването на състоянието на шосетата би довело до сериозни икономически ползи за всички, които ги ползват. Всеки лев, вложен в "рехабилитация" на пътища днес, ще спести на пътуващите 11 лева в бъдеще, сочи анализът.
Но необходимите средства за поддръжка "далеч превишават текущото финансиране". За да се приведе цялата мрежа в добро състояние, през следващите 5 години трябва да се инвестират годишно около 1.1 млрд. лева. Сумата е само за републиканските пътища, които са около 19 хил. км, а отделно трябват 400 млн. лв. за общинските, които са около 20 хил. км. За сравнение, в момента отиват по-малко от 300 млн. лв. за републиканските и под 100 млн. лв. за общинските пътища. Разходите трябва да бъдат поне удвоени, за да се постигне 75% устойчива пътна мрежа до 2022 г., пише в стратегията.
Оказва се, че въпреки усиленото рязане на ленти на ремонтирани и на нови магистрални отсечки през последните години състоянието на пътищата като цяло се влошава. За сравнение, през 1990 г. едва 15% са били в графата "лошо състояние", а сега в нея са вече 33%. От гледна точка на очакванията за увеличение на трафика тези факти звучат още по-песимистично. Прогнозираното нарастване на трафика до 2020 г. е за 15% при общинските и 40% при автомагистралите и скоростните пътища.
Всъщност въпреки усещането, че за пътищата постоянно се харчат много пари, статистиката сочи обратна тенденция. Разходите за поддръжка намаляват през последните 5 години от 0.57% от БВП на 0.18% през 2011 г. През 2012 г. се наблюдава увеличение до едва 0.26%. Подобно развитие има и в другите страни от Източна и Централна Европа. През 2008 г. - последната ни година с бюджетен излишък, за пътна поддръжка са били заделени 400 млн. лева, но от 2009 до 2012 г. сумите варират от 135 до 202 млн. лева годишно.

ПЛЮС-МИНУС
Анализът сочи следните силни страни: добрата степен на изграденост и гъстота на пътищата, близки до средните за ЕС; благоприятно географско разположение - 5 от 10-те транспортни коридора минават през България; река Дунав, речните пристанища и черноморските пристанища; ниски такси за ползване на пътната инфраструктура.
Слабите страни са: голяма част от пътищата не са по стандартите на ЕС, което изисква значителни инвестиции за ремонт; слабо изградена мрежа от магистрали и скоростни пътища; лошото състояние на шосетата носи значителен риск за безопасността; недостатъчни инвестиции; климат с големи амплитуди - от минус 35 до плюс 45 градуса по Целзий; лошо състояние на общинската мрежа; ниски цени при търговете за пътни обекти; ниско качество на проектите; механизмите за таксуване на ползвателите не са добре прецизирани и не отчитат разликата между тежки и леки превозни средства.