Докато по-голямата част от областите у нас в последната година се възстановяват икономически от кризата, макар и с различни темпове, Ловеч, Видин, Враца и Силистра вървят в обратната посока. Тези четири области не само не показват признаци на възстановяване, но и затъват все повече. Заетостта при тях е на критично ниво - под 40% от хората работят. Като цяло различията между Северна и Южна България не само не намаляват, но и се изострят, а София трябва да се разглежда отделно от останалата част на страната. Това показва изследването "Регионални профили: показатели за развитие 2015" на Института за пазарна икономика. "Изводът е, че регионалната политика, доколкото изобщо я има, не работи и няма никакви признаци на сближаване на регионите", коментира Александър Цветков от "Региостат".

Само девет области са успели да достигнат нивото на БВП отпреди кризата - столицата, Софийска област, Пловдив, Стара Загора, Ямбол, Пазарджик, Велико Търново, Добрич и Разград. Най-слабо икономическо развитие показват Силистра, Кюстендил и Сливен. Ако един столичанин получава средно по 6890 лв. на година, то в Силистра вземат над два пъти по-малко - 3289 лв. Там са и най-ниските доходи в страната.

Въпреки възстановеното ниво на БВП Пазарджик заедно със Сливен и Видин са с най-неблагоприятните показатели за бедност и условия на живот - около 1/3 от хората в тези области живеят под прага на бедността. Във Видин повече от половината от хората живеят с материални лишения, това е областта с най-слабото икономическо развитие.

Дълго чаканият обрат на пазара на труда настъпи, като вече година и половина има постоянен ръст на работните места, показва изследването. Въпреки това заетостта все още е далеч от нивата преди кризата. София и Варна генерират най-много нови работни места, обясни Явор Алексиев от ИПИ. По думите му, като се изключи София, възстановяването на пазара на труда в Южна България спира и всъщност се губят работни места. "Този спад на безработицата в последната година и половина няма да го има в следващата година. Структурните проблеми на пазара на труда се задълбочават, тоест тези, които сега са без работа, нямат изгледи да си намерят", каза Алексиев.

Само шест области остават привлекателни за заселници от страната - във Варна, Бургас, София, Кърджали, Стара Загора и Хасково повече хора са се заселили, отколкото са напуснали областта. В Кърджали също има повече преселници от напусналите, като 2/3 от тях са от чужбина, а 1/3 - от страната. Обяснението може да се търси заради местните избори м.г., коментираха от ИПИ.

Бургас е шампион по привлечени чужди инвестиции - между 2008 г. и 2013 г. те са нараснали четири пъти. Това се дължи основно на инвестицията от над 1 млрд. долара на "Лукойл Нефтохим Бургас", както и заради сферата на аутсорсинг услугите и многото кол центрове. Чужди инвестиции успяват да привлекат и Пловдив, Софийска област, Стара Загора и Пазарджик - все на юг от Стара планина. Като една от пречките пред чуждите инвеститори от ИПИ посочват липсата на кадастър - по-малко от 1/5 от страната има кадастрални карти. И ако в София и Ловеч обхватът е съответно 96% и 74%, то във Видин, Кърджали и Търговище е под 10 на сто.

СЪД

В тазгодишното изследване е включен и показател за сигурност и правосъдие, по който икономистите съдят за ефективността на съдебната система. Данните показват ясна връзка - колкото е по-добре икономически развита областта, толкова по-неефективен е съдът, а престъпността - по-голяма, тоест икономическото развитие има цена и тя е по-голяма престъпност и по-бавен съд. Данните показват, че по този показател най-зле се представят столицата, Бургас, Варна и Благоевград. Изключение правят Кюстендил, Сливен и Монтана, които хем не са икономически развити, хем оценките за сигурност и правосъдие са много ниски. Областите Кърджали, Смолян, Силистра и Ловеч се характеризират с ниска престъпност и относително ефективна местна съдебна система, но със слабо икономическо развитие. Между 2011 и 2013 г. намалява действителната натовареност на наказателните съдии в окръжните съдилища - от 10.8 дела на месец на 8.3 дела на месец. Това може да се обясни с намаления брой регистрирани престъпления, заради ниското доверие в полицията и съда, както и с намаляващото население, посочиха от ИПИ. "От друга страна обаче, е трудно обяснимо нарастването на висящите наказателни дела и паралелното намаляване на относителния дял на делата, приключили в рамките на 3 месеца. Влошаването на тези показатели сигнализира за намалена ефективност на съдебната система в повечето области," коментира Светла Костадинова от ИПИ.