|
| Облагаем доход на завършилите |
Това са част от изводите от 5-ото издание на рейтинга на университетите в България (rsvu.mon.bg), представено вчера от просветното министерство. Новост в тазгодишното издание е предоставянето на данни за средните облагаеми доходи, които дават по-добра представа за реалните заплати на висшистите от средните осигурителни доходи.
И през 2015 г. доминиращата позиция на три големи държавни университета в общата класация остава непоклатима. Безспорен лидер с челно място в най-голям брой професионални направления остава най-старият университет у нас - Софийският. Той държи първо място в 21 професионални направления. Тази година обаче става видимо по-задното класиране на СУ в две нови за него направления - "Медицина" и "Обществено здраве", където е едва шести. Миналата година СУ не присъстваше в класациите за тях заради липсата на достатъчно натрупани данни. Другото направление, в което университетът отстъпва първото място, е "Администрация и управление", където за поредна година лидер е Американският университет.
При специализираните университети Техническият университет-София е успял да измести от първото място Химикотехнологичния и металургичен университет в "Електротехника, електроника и автоматика" и вече държи челни места в 6 от 9 направления, в които обучава. Лидерските си позиции в 5 от 5 направления запазва и Медицинският университет-София, макар представянето му да е поразклатено в две от тях - "Здравни грижи" и "Обществено здраве". При тях МУ-София вече дели първото място с медицинските вузове в Плевен и Варна.
7 класации се оглавяват от университети извън столицата, а единственият частен университет, който заема първото място по дадено направление, е АУБ (администрация и управление).
"Информатика и компютърни науки" остава направлението с най-висок среден месечен облагаем доход - 1857 лв., следвани от математика (1611 лв.), военно дело (1527 лв.), обществено здраве (1521 лв.) и проучването и обработката на полезни изкопаеми (1489 лв.). В топ 10 на най-доходоносните направления са още комуникационна и компютърна техника (1397 лв.), металургия (1247 лв.), политически науки (1181 лв.), електроника (1163 лв.) и енергетика (1157 лв.). Медицината и фармацията са на 10-о и 11-о място съответно с 1152 лв. и 1102 лв. месечен доход. На дъното по доходи са ветеринарната медицина - 688 лв. на месец, педагогиката - 665 лв., музикалното и танцовото изкуство - 641 лв., и стоматологията - 623 лв.
И тази година обаче между университетите има огромни разлики. Ако завършилите икономика в СУ получават 1983 лв. средно на месец, то училите същата специалност в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт вземат близо 4 пъти по-малко - 583 лв. Също толкова е голяма и разликата в облагаемите доходи на завършилите общо инженерство в Минногеоложкия (1542 лв.) и в Аграрния университет (616 лв.). Огромна е ножицата и при "Администрация и управление", при която средният облагаем доход е 2775 лв., ако си завършил в АУБ, и едва 635 лв., ако си завършил Аграрния университет в Пловдив. Дисбаланси има и при информатиката и компютърните науки - завършването на тази специалност в СУ "върви" с 3046 лв. заплата, а в Шуменския университет - със 737 лв.
Ако безработицата при завършилите икономика в АУБ е едва 0.35%, то при тези, завършили същата специалност, но в Тракийския университет, е значителна - 7.17%. Ако 68% от студентите с икономическо образование от СУ работят на позиции, за които се изисква висше образование, то само 13% от тези, завършили същата специалност например във Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите, се трудят на места, за които е нужно висше. При обществени сектори като педагогика, обществено здраве, здравеопазване, отбрана, където работодателят е публичен, перспективата пред завършилите не зависи толкова от вуза, в който са учили студентите.
На този фон студентите започват да правят все по-осъзнат избор на база на рационални аргументи, коментира Георги Стойчев от институт "Отворено общество", който администрира рейтинга. Броят на хората, записали се в направления като икономика, право, туризъм и администрация и управление, намалява за сметка на увеличаващите се студенти по специалности, в които има недостиг на работна ръка - медицина, стоматология, информационни и компютърни науки, педагогика. Така например най-доходоносната специалност - информатика и компютърни науки, в СУ е предпочетена от 7680 младежи, или с 266 повече от м.г. 135 души повече, или общо 811, са записали военно дело. Чувствителен скок има при медицината - с 1029 студенти повече (до 7708).
Все още имаме структурни дисбаланси при разпределението на студентите по професионални направления, що се отнася до пазара на труда, отчитат още от "Отворено общество". При отбрана, здравеопазване и ИТ технологии безработицата е ниска, като работа си намират близо 2/3 от завършилите, но въпреки това секторите страдат от дефицит на хора. На другия полюс са направленията със свръхпроизводство на кадри като икономика, администрация и управление и туризъм, при които 2/3 от завършилите изобщо не се реализират на позиции, за които се изисква висше образование.
И тази година близо 25% от завършилите висше образование у нас през последните 5 г. не се осигуряват в страната. Средният осигурителен доход на завършилите е 925 лв., а делът на регистрираните безработни сред тях е 3.47%. През първите 5 г. след завършването си по-малко от половината наети висшисти работят на позиции, за които се изисква висше образование (47%). Специалностите с най-ниска безработица са военно дело, медицина, фармация, стоматология и музикално и танцово изкуство, а с най-висока - животновъдство, история и археология, биологични науки и социални дейности. По приложение на придобитото висше образование и реализация по призвание челните места отново се държат от военното дело и медицинските специалности.
МАКСИМАЛНО
За разлика от м.г., когато най-многобройни бяха студентите в УНСС, тази година СУ си връща лидерството в категорията най-голям университет - с 20 290 студенти. УНСС е с 18 902 записани студенти, на трето място е Пловдивският университет "Паисий Хилендарски" със 17 757 човека, следван от Икономическия университет във Варна (11 707) и Югозападния университет "Неофит Рилски" (10 908 души).
Педагогиката задмина по брой студенти правото
Частните университети бележат рязък спад на записалите икономика
Педагогиката, която в миналото бе известна предимно като резервен вариант, изживява ренесанс. При всеобщ спад в броя на студентите водещите университети в това направление отчитат увеличение. Така с 12 141 студенти "Педагогика" вече заема трето място в общата класация на направленията след "Икономика" (57 375) и "Администрация и управление" (26 238), като изпреварва модната от години специалност "Право" (11 136 студенти).
Повишеният интерес към педагогическите специалности се вижда при всички водещи в тази област университети. СУ, който е първи в комплексната класация за направлението, отчита 2554 студенти през 2015 г. срещу 1973 година по-рано. Подобен ръст има и при втория в класацията - Пловдивския университет, където студентите по педагогика нарастват за година от 2355 на 2573. Сходни увеличения се наблюдават и при Югозападния и Шуменския университет. Ръстът в броя на студентите идва на фона на статистики за застаряващ преподавателски състав, предстоящо пенсиониране на хиляди учители и обещания за специални мерки като по-високи стипендии и субсидии за тези специалности. При програмите за подготовка на учители по конкретни предмети - направлението "Педагогика на обучението по", динамиката не е така ясно изразена, макар интересът и тук да е забележим.
При най-масовото направление - "Икономика", за последните 3 години се наблюдава любопитна преориентация на студентите. Докато висши училища с традиции като УНСС увеличават броя на студентите - 16 898 през 2015 г. срещу 15 872 през 2012 г., а други запазват позиции, при частните университети има рязък спад. В Бургаския свободен университет студентите по икономика намаляват от 1451 през 2012 г. на 418 през 2015 г. При Варненския свободен университет спадът е от 2019 студенти през 2012 г. на 1149 т.г. В НБУ студентите за същия период намаляват от 2388 на 1079. При специалност "Право" лек спад отчитат почти всички университети с изключение на Варненския свободен университет, където студентите се увеличават на 1425 спрямо 1344 година по-рано, и УНСС, който увеличава студентите от 976 на 1103.
При частните университети, където решенията се вземат по-гъвкаво, като цяло има любопитни динамики. При Американския университет за 3 години направление "Информатика и компютърни науки" (2-ра позиция в класацията за това направление след СУ) е задминало по брой студенти традиционни за университета направления като икономика и политически науки. Така по показател брой студенти направлението вече е на второ място със 166 записани след "Администрация и управление" с 302 студенти (1-ва позиция в тази област).
При Нов български университет от тази година най-голямото направление, с най-много студенти е "Театрално и филмово изкуство". Студентите в тези специалности се увеличават от 1308 на 1425. Така вузът става абсолютен лидер по брой студенти в тези специалности. За сравнение - 4-те останали университета, които обучават в направление "Театрално и филмово изкуство", имат общо 974 студенти.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ
От наличните към момента данни не е ясно как е повлияло на студентския интерес преобразуването на няколко бивши колежа, обучаващи професионални бакалаври, в специализирани висши училища, които ще дават диплома за бакалавър. По-показателни ще бъдат данните догодина, макар и тук да се отчитат някои динамики. Впечатление прави повишеният брой на студентите на бившия колеж по телекомуникации и пощи. Висшето училище отчита повече студенти и в двете направления, в които работи - "Администрация и управление" и "Комуникационна и компютърна техника", макар да запазва без промяна позицията си при общото класиране за тях.
Повишеният интерес към педагогическите специалности се вижда при всички водещи в тази област университети. СУ, който е първи в комплексната класация за направлението, отчита 2554 студенти през 2015 г. срещу 1973 година по-рано. Подобен ръст има и при втория в класацията - Пловдивския университет, където студентите по педагогика нарастват за година от 2355 на 2573. Сходни увеличения се наблюдават и при Югозападния и Шуменския университет. Ръстът в броя на студентите идва на фона на статистики за застаряващ преподавателски състав, предстоящо пенсиониране на хиляди учители и обещания за специални мерки като по-високи стипендии и субсидии за тези специалности. При програмите за подготовка на учители по конкретни предмети - направлението "Педагогика на обучението по", динамиката не е така ясно изразена, макар интересът и тук да е забележим.
При най-масовото направление - "Икономика", за последните 3 години се наблюдава любопитна преориентация на студентите. Докато висши училища с традиции като УНСС увеличават броя на студентите - 16 898 през 2015 г. срещу 15 872 през 2012 г., а други запазват позиции, при частните университети има рязък спад. В Бургаския свободен университет студентите по икономика намаляват от 1451 през 2012 г. на 418 през 2015 г. При Варненския свободен университет спадът е от 2019 студенти през 2012 г. на 1149 т.г. В НБУ студентите за същия период намаляват от 2388 на 1079. При специалност "Право" лек спад отчитат почти всички университети с изключение на Варненския свободен университет, където студентите се увеличават на 1425 спрямо 1344 година по-рано, и УНСС, който увеличава студентите от 976 на 1103.
При частните университети, където решенията се вземат по-гъвкаво, като цяло има любопитни динамики. При Американския университет за 3 години направление "Информатика и компютърни науки" (2-ра позиция в класацията за това направление след СУ) е задминало по брой студенти традиционни за университета направления като икономика и политически науки. Така по показател брой студенти направлението вече е на второ място със 166 записани след "Администрация и управление" с 302 студенти (1-ва позиция в тази област).
При Нов български университет от тази година най-голямото направление, с най-много студенти е "Театрално и филмово изкуство". Студентите в тези специалности се увеличават от 1308 на 1425. Така вузът става абсолютен лидер по брой студенти в тези специалности. За сравнение - 4-те останали университета, които обучават в направление "Театрално и филмово изкуство", имат общо 974 студенти.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ
От наличните към момента данни не е ясно как е повлияло на студентския интерес преобразуването на няколко бивши колежа, обучаващи професионални бакалаври, в специализирани висши училища, които ще дават диплома за бакалавър. По-показателни ще бъдат данните догодина, макар и тук да се отчитат някои динамики. Впечатление прави повишеният брой на студентите на бившия колеж по телекомуникации и пощи. Висшето училище отчита повече студенти и в двете направления, в които работи - "Администрация и управление" и "Комуникационна и компютърна техника", макар да запазва без промяна позицията си при общото класиране за тях.
ВетРинарната медицина е на първо място - другите в Андрешково има доста да й дишат ... 
