Свободният пазар на тока за гражданите върви към поредно отлагане и може да бъде въведен, евентуално, чак от 1 май. Според енергийното ни министерство причината е, че процесът изисква време, а от Световната банка препоръчали на България реформата да бъде плавна. Според предишни намерения, забавени с около 8 години, битовите абонати трябваше да могат да избират доставчик на ток от 1 януари. Впоследствие срокът бе изместен за началото на март, след това - за 1 април. Сега се очертава ново забавяне.

"Дали ще е 1 април, дали ще бъде 1 май, но при всички положения ще има междинен период, който да даде възможност за адаптация на битовите потребители. Смятам, че това е разумно решение по отношение на пълната либерализация", каза вчера енергийният министър Теменужка Петкова. Тя участва в съвместното заседание на енергийната комисия и на комисията за наблюдение на КЕВР, които приеха бюджета за 2016 г. Петкова отбеляза, че ще бъде нужно време за адаптиране, защото "нямаме необходимост от сътресения в сектора". "Хората първо трябва да бъдат информирани, второ да знаят какви са рисковете", обобщи министърът.

Петкова обясни, че докладът на Световната банка, който трябва да даде насоки за работата на бъдещата енергийна борса, все още не е готов. Първоначалните препоръки обаче били либерализацията на пазара да стане плавно. По-рано през деня Николай Минков от Федерацията на индустриалните енергийни консуматори коментира, че министър Петкова би трябвало да е първият гражданин, който да излезе на свободен пазар като битов потребител, за да даде личен пример. Вторият потребител трябвало да бъде председателят на КЕВР Иван Иванов, който в момента дори можело да бъде набеден, че е в конфликт на интереси. Причината - освен че е битов абонат, той определя и цените на регулирания пазар.

Според изискванията на ЕС България трябваше да е въвела свободния пазар на ток още преди години. Заради отлагането на процеса и бавенето на законодателните мерки срещу страната ни започна наказателна процедура. И до момента само големите индустриални потребители могат да избират доставчик от свободния пазар, а от 1 януари се предвижда това да стане възможно и за малките фирми, които работят на регулирания пазар.

Под въпрос е не само "свободата" за бита, но и цените на тока. Вчера Българският енергиен холдинг (БЕХ) реши да се договаря пряко с 12-те банки, които проявиха интерес да предоставят кредит от 650 млн. евро, но поискаха държавна гаранция. Финансовият министър Владислав Горанов категорично отказа. "Директните преговори могат да дадат изключително много възможности", заяви вчера зам.-министърът на енергетиката Николай Николов. Намирането на "свеж ресурс" за БЕХ е важно, тъй като с тези пари дъщерната НЕК трябва да погаси задълженията си към "Контур Глобал Марица-изток" 3 и "ЕЙ И ЕС Гълъбово Марица -изток" 1. Това е основното условие за намаляването на цената, по която НЕК купува тока от тях. Николов изтъкна, че е оптимист за преговорите, които можело да приключат в рамките на две-три седмици. Доколко новият заем ще се оскъпи при липсата на държавна гаранция, не бе коментирано.



НЕДОСТИГ

Бюджетът на КЕВР за 2016 г. е крайно недостатъчен, каза вчера председателят на комисията Иван Иванов. Той обяви, че с планираните 4 млн. лв. КЕВР няма да може да изпълнява функциите си и поиска увеличение до 6 млн.лв. По думите му липсата на пари се отразявала пряко на кадрите в КЕВР, които оредявали. Нямало възможност да се въведат е-услуги, както и експертите да участват в престижни международни форуми. "Как да обясним на тези организации, че нямаме достатъчно средства", попита риторично Иванов. През миналата година от регулатора признаха, че не правят и проверки на място, защото нямат пари за бензин и командировъчни. Отделно от това шепа юристи трябвало да бранят КЕВР в над 1000 дела.