Убиха мозъка! - в един кръвожаден глас реват вестниците. Термично обработено сиво вещество - мммм, вкусна медийна манджа!

"Мозъкът на атентатите убит", сухо докладва "Телеграф" резултатите от антитерористична операция на френските служби. "Мозъкът на атаките в Париж надупчен на решето", добавя кайма и кървавица "Труд". "Убиха мозъка на касапницата в Париж", гощава аудиторията "Стандарт" с дреболии по касапски.

В "Телеграф" до мозъка на терориста се търкалят наши мозъци, несколасали да изтекат извън България: "Чистачките настигнаха учените по заплати", отчита вестникът, а в коментар по-навътре проявява нещо, което според автора на коментара вероятно е горчив хумор: "Перфектният вариант у нас: До обяд учен, следобед - чистач". Как точно научният работник ще си подобри бита и материалното положение по този начин? Половин работен ден на ниска заплата, втората половина - пак за дребни пари. Перфектно - стига да се намерят учени идеалисти, склонни да разнообразяват практиката си с нискоквалифициран труд.

По върховете на държавата също се гърчат мозъци. Това, което имаме като президент, даде интервю за "Индипендънт", обяви Русия за Империя на злото и Путин за Public enemy #1, след което Бойчето се разграничи, а за мозъка в държавната глава са заредиха оценки от този спектър ("Труд") - "Д-р Илия Илиев: Епичен неадекватник ни е държавен глава". По-дипломатична е руската реакция (пак в "Труд") - "Русия: Плевнелиев има дефицит на аргументи".

Другият доморасъл ястреб - военният земеделец Ненчев, хукна пък да унищожава ИДИЛ с българската армия. На него му реформира мозъка самият ББ: "Премиерът наби канчето на Ненчев" ("Телеграф").

Има една мръсна приказка (не Германия), че акълът бил като менструалния цикъл - не дойде ли навреме, хич не го чакай.

Потвърждава се при дъртия мераклия Берлускони, който хем пати, хем не му идва умът: "Берлускони пак на съд заради жени".