И аз съм човек, и на мен вчера ми се прищя да затворя кръстовище! Време е някой да ме забележи, време е някой да разбере какво ми тежи на душата и портфейла!

Облякох се топличко, застанах... Не, не на кръстовището - там карат всякакви дебили, които под предлог, че нямат зимни гуми, направо ще те отнесат, а после адвокатите ще доказват, че смъртоносното прегазване било от следващия. Застанах в градинката отстрани, до масичките на кафенето. Постоях час, постоях два... По едно време някакъв дойде и попита - ти, брато, чий го дириш тука? Два часа те гледам, не си мръднал!

Блокирам кръстовището, обяснявам, а той - така кажи, давай да блокираме двамата, че да знаеш как ми е писнало на душата и портфейла!

Сродна душа - кво да го правиш. Застанахме двамата в градинката, блокираме. Идва нов индивид, ругае ни - протестъри ниедни, от вас човек кучето не може да си разходи, като ви види, му се стяга всичко и не може даже да вдигне краче край храста!

Блокираме кръстовището, обясняваме ние, защото това ни дойде до гуша. Браво, най-после някой да реагира граждански и за това, и за онова - радва се кучелюбецът, дърпа пинчера по-наблизичко и предупреждава: ако ни стане топло на крачола, да не го ритаме, защото пинчерите имали болезнена чувствителност - душевна, гарнирана с остри зъби.

Приближават се хора, любопитстват. Вие защо, ние обясняваме - защото ни писна. И на нас, казват хората, ама колко ни писна ако знаете... Ама какво да се направи!

Ще блокираме кръстовището - обяснявам със самочувствието на организатор на събитие. И ние, и ние - викат хората. Ама нали срещу онези?

Ами срещу кого другиго? - отвръщам и моментално се превръщам в лидер на протест.

Дама на интересна възраст се интересува дали може и срещу другите да се блокира. Може, казваме, ние блокираме срещу всички!

Тълпата се разраства, вече прелива от градинката на булеварда, колите свирят и заобикалят в насрещното, от което и ония, от насрещното, свирят и светкат с фарове. Купон!

Естествено, явява се артистичен организъм, който настоява да си направим флашмоб. Аз в такива оргии не участвам, декларира дамата на интересна възраст с интересен блясък в очите, но артистичният организъм я успокоява, че идеята е само при подадена команда всички да застанат неподвижно, с вдигнати ръце и широко разперени пръсти.

От какъв зор това - любопитствам, а той обяснява, че било символично представяне на есенна гора с опадали листа, дрон щял да ни снима от високото, за да кандидатстваме за "Гинес" като най-голямата изкуствено създадена есенна гора, та да изкараме някой лев.

Тарапаната се навива, вдига ръце, разперва пръсти и стои така. А движението спира - вече сме толкова много, че цялото кръстовище е блокирано. Естествено - идва полиция и пита за какво точно става дума. Полицията винаги така пита - на нея винаги трябва всичко да й се обяснява като на първолаче.

- Флашмоб - казва един.

- Има бира на ъгъла - обяснява друг.

- Нихната мамица - казва трети.

- Ама и на тях ли? - радва се полицията.

- На всичките - казва безотговорен екземпляр.

- Като е така, и ние - на всичките - казва полицията, гаси патрулката да не си хаби акумулатора за шарени лампички и застава до нас. - Давайте сега, всички да разперим ръце като есенни обрулени дървета! И на когото му стиска, да викне полиция! Имайте предвид, че може да използваме и спомагателни средства!

..........

Е, признах си - аз провокирах блокирането на София и някакви други места, дето си нямам представа къде са поради зле програмираното образование по география при социализма. Надявам се признанието да ми бъде зачетено като смекчаващо вината обстоятелство!