Българите, които прибягват до теглене на т.нар. бързи заеми, често стават жертви на уловки в договорите. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е установила, че почти 10% от клаузите в общите условия при този тип кредитиране са от типа "неравноправни", т.е. ощетяващи клиента. Това съобщи вчера председателят на КЗП Димитър Маргаритов. Комисията е проверила над 40 компании от небанковия финансов сектор, прочела е документи с около 4000 клаузи и е открила 350 нарушения. В повече от половината случаи фирмите за бързи кредити са се съобразили с предписанията и са премахнали ощетяващите текстове, обясни Маргаритов.

Едно от грубите нарушения е, че кредиторът има право да поиска незабавно връщане на заема, ако научи, че клиентът му има забавени задължения по други договори. Друг проблем, установен от КЗП, е, че ако заемът стане предсрочно изискуем, от клиента се иска да плати всички лихви - до края на договорения срок. Това означава потребителят да плаща за нещо, което няма да ползва.

Около 10% са неравноправните клаузи и при туроператорите, отчитат от КЗП. Част от компаниите в сектора правят опити да се измъкнат от отговорност, ако възникне проблем заради техен контрагент - например при засечка с пътуване със самолет. По закон обаче туроператорът носи цялата отговорност за изпълняване на задълженията по договора, обясни Димитър Маргаритов. Той напомни също, че доставчиците на туристически пакети нямат право да правят промени в договорите в последния момент. Ако се налага да се смени хотел или детайл в графика например, пътуващият трябва да е предупреден за това поне 10 дни предварително.

Онлайн търговците стават все по-коректни - проверките на КЗП в последната година показват 37% по-малко нарушения.

Все още инспекторите се натъкват на трикове в кампаниите с намалени стоки. Много магазини първо качват цените и след това лепят етикети с проценти отстъпка. Комисията ще прави засилени проверки на 27 ноември, обявен за Черен петък, т.е. Ден на големите намаления.

ПОДГОТОВКА

Една пета от българите взимат заем за коледни подаръци, показва международно изследване на агенция "Ипсос". Средният размер на кредита, теглен за декемврийските празници, е 336 лв. Около 20% от българите харчат между 100 и 150 лв. за подаръци, 16% отделят между 150 и 200 лв., 14% планират да похарчат между 200 и 300 лв., а 13% ще пазаруват за над 300 лв. Според изследването българите са най-отворени към идеята да купят коледни подаръци на разсрочено плащане. 23% от тях вече са го правили, а 35% споделят, че биха се възползвали от подобна услуга.