Вчерашните вестници са пълни с апокалиптични вещания за ръба, над който се е надвесил светът след сваления Су-24. "24 часа" смята, че Русия и Турция са пред война, а "Труд" надълго и нашироко анализира защо и как е станала патакламата. Според анализатора турският шеф Ердоган с Партията на справедливостта си е политическо крило на "Мюсюлманските братя", пък те са пълни с неоосманистки мераци, и следват теорията на Давутоглу за възраждане на Отоманската империя. Свалили са руския самолет поради гнева на последните, че не само не са им дали "зона забранена за полети" над Сирия от 90 километра, стигаща чак до Латакия, ами руските бомбардировки са разбили бизнеса с нефт от Ислямска държава, от който богатее фамилията на Ердоган. Един от синовете на Ердоган бил много вътре в бизнеса, дори го има на снимка с двама полеви командири на ИД в Мосул.

В "Стандарт" пък пише как реагирал Путин - "нож в гърба" е нарекъл той свалянето на самолета. Изобщо, читателю, много опасен и гневен ден беше онзи ден, което се отразява и на пресата, колкото и да е безхаберна. Гневи се не само Путин, ами и културните и библиотечните работници в България, нарекли са "Ден на гнева" протеста си за по-високи заплати. Като гледаме една статистика в "24 часа", то 22% от българите са под чертата на бедността, а 40 - на прословутия ръб. Война ли ще правят после или другояче ще си показват гнева, не знаем, но не се учудваме, че нравите и настроенията са джелатски. "Труд" пише, че Касим Дал направо искал да убива Местан. Поне така свидетелства Атанас Атанасов, научил го бил от анонимка. Свирепи флашки, свиреп ислям, мислим ние и се снишаваме. Пак в "Труд" пише, че в Париж открили шахидски пояс. Не пише Касим с пояс или другояче щял да убива Местан, ама при тия смертоубийствени настроения това не е и важно. Хората вече не се милуват и любят един друг, а същи вълци се дебнат, гневи се прелитащият.

И от гняв изкинва всичката преса, по-добре все пак, отколкото да метне мобилния по телевизора, нали.