Изнерви се пейзажът напоследък, разкаля се обстановката - седя си на масата, гледам Стойчо отсреща и все по-подозрителен ми се види.
- Стойчо - казвам, - като те гледам как набождаш морковчето от туршията, май си почнал да се радикализираш!
- Ти себе си гледай - отвръща ми най-радикално Стойчо и гризва от морковчето. - Наскоро да си се поглеждал в огледало?
Сутринта май се гледах, но не съм много сигурен. Дали и мен нещо не ме е прихванало? Не вярвам. Нищо радикално не усещам у себе си. Освен че понякога си говоря с радиото.
- Понякога си говоря с радиото - казвам, - водя публична дискусия с новините, изразявам лично и персонално мнение.
- От това по-радикално, здраве му кажи - заявява Стойчо. - С това се започва - с личното мнение. После си намираш кой да ти казва какво ти е мнението и така от дума на дума... Ще викнем ли по още една?
По случайност личното му мнение съвпада с моето персонално, така че махваме с ръка на момичето, то идва, записва си поръчката и отива към бара.
- Видя ли как ни гледа - казва подозрително Стойчо. - Толкова радикален поглед не съм срещал, откакто жената се вдигна при майка си. Аз ти казвам - прилепчиво е!
- Не е хубаво да говориш така за момичето - възразявам. - На възраст си вече.
- Не момичето е прилепчиво, радикализмът - ядосва се Стойчо. - По капков път сигур се предава - виж как цялото заведение седи настръхнало.
Поглеждам: наистина хората са се наежили - дали заради това, че захладня, или защото поръчките закъсняват, но се усеща - а някой е рекъл нещо, а съседните радикално са го ступали.
- Може пък да е от карфиола - предполагам. - Или от телевизора в ъгъла. Четох, че имал електромагнитни излъчвания, които били вредни.
Поглеждаме към телевизора.
- Тоя е способен да ме радикализира окончателно и безвъзвратно - казва Стойчо. - Не ми трябва да го слушам, само като му видя физиономията, и изведнъж всичко радикално се надига в мен!
- Стойчо, братче, не си си взел очилата - казвам. - Това не е финансовият министър, а онзи, от кухненския канал, в момента реже някакви пържолки...
- Живо месо режат от нас - пени се Стойчо. - Ножът е допрял до кокал! И хич не ме будалкай с тия очила, аз и без да гледам, и без да слушам, знам какво ще ми рекат - толкова време ги слушам! А пък очилата ги захвърлих, за да не чета вестници. Ако питаш мен, пресата е най-радикализиращото средство! Четеш, четеш и изведнъж така ти писва, че ти се прищява да гепиш някого за гръцмуля, досущ като онзи от тринайста страница!
И от яд радикално отхрупва парченце от чашата и увива вилицата като голямата печатна буква "Р".
Момичето идва, поглежда ни внимателно и казва, че инвентарът не подлежи на консумация и ако обичаме - сметката, защото масата е резервирана за след половин час, а ние и без това така сме се нарадикализирали, че притесняваме другите клиенти.
Не вдигаме скандал, защото наежените хора наоколо очевидно само това чакат, за да се радикализират окончателно, удряме гроздовата на екс и извеждам Стойчо на чистия въздух.
- Р-радикалните идеи виреят в р-радикална почва - казва той, докато си вади обувката от калта в изкопа за някакъв кабел пред входа. - И хич не ме др-дръж, няма да падна!
- Да те заведа до вас - предлагам.
- Няма нужда! Ще си ходя където си искам! Аз съм свободен човек!
И тръгва по тротоара в обратната посока, като по пътя обръща кошчетата за боклук, да не би вътре някой да е оставил нещо. Предполагам, че до сутринта ще си намери друг свободен човек, който да го набие. Пък може и той да намери, знае ли човек...
Да ви кажа, няма нищо по-опасно от свободния радикал!
Ще си ходя където си искам! Аз съм свободен човек!
И аз така, като котката от приказка на Ръдиард Киплинг
Но все пак ще си остана Котката, която ходи и броди, където си ще, и където да иде, й е много добре!