След като натрупа рекорден дълг през тази година заради кризата с КТБ, България залага високи нива и за 2016 г. Догодина страната ни ще пласира до 5.3 млрд. лв. нов дълг на вътрешните и външните пазари. Близо 2 млрд. лв. от него са презастраховка заради предстоящата оценка на активите на банките, пенсионните фондове и застрахователните дружества. Тази сума ще се използва, ако се появи нужда да се осигури подкрепа за възстановяване и преструктуриране на проблемни кредитни институции. Ако не се наложи парите да се използват, те ще останат във фискалния резерв и ще отидат за покриване на дефицит през 2017 г.

Това стана ясно при дебатите по бюджета за идната година. Лимитите за дълга бяха сред малкото текстове от Закона за държавния бюджет, по които се стигна до дискусия по същество. От коментарите стана ясно, че предстоящата оценка на активите на финансовия сектор ще бъде основното предизвикателство пред публичните финанси догодина.

И през 2016 г. по-голям дял от новия дълг ще бъде външен. По тригодишната програма за емитиране на външен дълг догодина ще могат да се вземат до 3.9 млрд. лв. Извън тази сума държавата си отваря вратичка за друг външен заем в размер на 300 млн. евро от Банката за развитие на Съвета на Европа за осигуряване на съфинансиране на проекти по новите оперативни програми. Около 813 млн. лв. ще бъдат емитирани на вътрешния пазар.

Липсата на предварителна информация какви плащания ще се покриват с планираните нови заеми очаквано породи критики от страна на БСП. За разлика от предходни години мотивите към държавния бюджет за 2016 г. не съдържаха подробни данни как е достигнат обемът от 5.3 млрд. лв. "По закон с дълг могат да се покриват ограничен вид плащания - дефицитът и предстоящи падежи по стари заеми. За 2016 г. е планиран дефицит в размер на 1.8 млрд. лв., а предстоят падежи за близо 1.3 млрд. лв., или общо 3.1 млрд. лв. За какво ще се използват останалите средства", попита депутатът от БСП Янаки Стоилов. В отговор финансовият министър Владислав Горанов не опроверга числата и призна, че в размера на дълга е заложен буфер.

"Вярно е, че в размера на дълга има буфери и ако погледнете текстовете, ще видите, че те не са скрити", коментира Горанов. Той изтъкна, че нито един лев от новия дълг или други налични средства не могат да се ползват извън утвърдените разходи по бюджета, но призова да не се осуетява желанието на държавата да не изпадне в ликвидна криза като през 2014 г. "Предстои ни безпрецедентна оценка на активите на цялата финансова система - банки, пенсионни фондове, застрахователни дружества. Не е благоразумно да оставим държавата без буфери. Ако се окаже, че няма нужда да използваме тези средства, те ще послужат за финансиране на салдото през следващи години", коментира Горанов. В отговор на питане дали подготвя публиката за негативен сценарий при оценката на активите Горанов репликира, че изхожда от принципни съображения. "Не бива да се спекулира с темата", допълни още финансовият министър.

С отчитането на новите заеми към края на 2016 г. общият държавен дълг не бива да нахвърля 26.6 млрд. лв., решиха депутатите. За тази година лимитът е 24.5 млрд. лв., като вече стана ясно, че този таван няма да бъде достигнат. Общо новите заеми през 2015 г. са за 7.3 милиарда лева, а със Закона за бюджета бяха разрешени до 8.1 млрд. лв. Към края на октомври държавният дълг е възлизал на 23.144 млрд. лв. През ноември бе поет нов дълг в размер на 244.3 млн., а за декември са планирани търгове на книжа за 165 млн. лв. В същото време вчера настъпи падеж по книжа, емитирани в края на миналата година, в размер на 400 млн. евро, което води до намаление на дълга. Ако няма други размествания, към края на годината дългът ще е около 22.8 млрд. лв.