Дейвид ми е близък приятел - с него си говора свободно на шопски, представям многообразието на България, съсредоточено в моята личност. Знаете, че мога да си сменя мнението колкото пъти е нужно - това също е част от многообразието.

Викам на Дейвид - я почни да броиш!

- One, two, three...

- Стоп! - пресякох го. - Те толко папи са ме галИли по главата! - и показах за коя глава говора.

Дейвид се впечатли, аз го тупнах по гърба приятелски, той хлъцна. Приятелите могат и да се побийват, това е между мъже.

Преводачката нещо вика на Дейвид "пъмпкин, пъмпкин", а той се засмя и също ме погали по главата.

- Какви пъпки бе! Нямам пъпки, те папите си мият ръцете със светена вода!

Преводачката предаде това на Дейвид със сериозен вид, той също запази хладнокръвие.

***

Разходих Дейвид по границата, возих го на джипката, показах му как храня кучетата с телешки пържолки, показах му калта и вятъра - такива работи по британските острови не можеш да видиш - тежки метеорологични условия! И пак му разправям:

- Брой, Дейвид!

- One, two, three, four, five, six...

- Стоп! - спрях го пак с потупване по гърба. - Ето това е висока оценка - шест! - за охраната на външната граница на Европейския съюз.

Много обичам да ми поставят високи оценки, това ми е от дете, но и в зрелите ми години аз непрекъснато искам високи оценки - и ги получавам.

***

Показах на Дейвид шарена сланина.

- Това яде ли се? - попита той.

- Яде се, ако разреши докторът! Иначе и на кучетата по границата не давам сланина, храня ги с телешки пържолки, ти видя. Обаче тебе те харесвам и искам да те видя как ядеш сланина на нестинарска жар!

Преди да успее да каже нещо продавачката, хванах моя приятел, мога да си го позволя, стиснах го в основата на челюстта, извадих му езика, че беше тръгнал да го гълта и положих резен сланина в сладката му устичка.

- Дейвид, братко, ако знаеш на колко моми съм бутал залци в устата!...

***

- Сигурно се чудиш, Дейвид, протестантин с протестантин, защо ти се хваля с милуването на папи.

- Чудя се наистина...

- То е чудо, съгласен съм с твоята висока оценка. И сега ще ти разкажа нещо по тая част, за да схванеш контекста и да ми дадеш още една висока оценка. Значи, аз съм православен в червата! Не само в черквата на празник като някои. Черна котка не давам да ми мине път, понеделник рекет не приемам, ръся магистрали със захар против уроки, нося червен конец, къпали са ме със светена вода от ботуш и канал (и тогава не ми излязоха пъпки). Като вкарам гол, се кръстя; като ми дадат висока оценка, се кръстя; като вдигна кръвно, се кръстя, като видя кръв, се кръстя. С две думи - за щяло и нещяло се кръстя и винаги подбелвам зъркели. Като видя поп, първата ми работа е да му целуна ръка. Това всичко са елементи на правата вяра. Нашият патриарх българският е бдял над болничната ми постеля, чел ми е молитва за здраве и берекет. Взели обаче, че повикали веднъж Вартоломей. Викам си - вселенски патриарх не ме е галИл по главата, сега и тая ще стане. И каква стана тя! Дойде тая патрика и такъв балкански гювеч забърка, че ми е неудобно да ти разправям. Ей тогава може да ми е излезла некоя пъпка.

Пипнах се по темето, а преводачката пак вика "пъмпкин, пъмпкин".

Дейвид каза, че ми съчувства и ще направи всичко, за да ми помогне.