Манагуа-София





Никарагуа вероятно е единствената страна в света без организиран туризъм. Не се и налага. Има какво да се види, ала желаещи липсват. Визитата в най-голямата централноамериканска държава не е просто авантюра, а върховно предизвикателство.

----------------------------

Близо една четвърт от населението на Никарагуа, наброяващо към 5 млн. души, е съсредоточено в столицата Манагуа. Някогашната перла на испанските колонии днес прилича на, моля да бъда извинен за сравнението, клоака. След апокалиптичното земетресение през 70-те години в Манагуа колкото сгради оцелели - толкова. После не е построено нищо ново.

За тъжния облик допринася и оттеглянето на аристокрацията след падането на режима на Сомоса. Мястото на богаташите е заето от сандинистки партизани, дошли от всички краища на страната и донесли със себе си съответния селски бит и недоимък.

Затова в наши дни Манагуа е осеяна с безразборно сковани бараки, повечето без врати и прозорци. Вътре обзавеждането е еднотипно:



клатещ се стол, хамак и автомат "Калашников"



- спомен от гражданската война. Храната се приготвя пред бараките, за облекчаването - кой където свари.

Жегата е изтощителна. Живакът не познава по-долна граница от 35-я градус на термометъра. Но и дъждът е нежелано явление. Валежите правят картината още по-минорна, понеже няма канализация, а градът е с формата на пепелник. Сиреч след обилния тропически порой дни наред цялата централна зона прилича на кално езеро. Поради тази причина местните политици, дипломатите и новобогаташите са се установили горе - по периферията.



Голяма атракция е градският транспорт



В интерес на истината пътищата в страната и особено в столицата са на прилично ниво. Друг е въпросът, че личните превозни средства се броят на пръсти. Местните се придвижват с камиони, марка "ЗИЛ", приспособени да играят ролята на автобуси. Любопитното е, че на означените места "Зил"-ът не спира, а само леко намалява скоростта. В този миг от ръба на каросерията услужливо се показва ръката на кондуктора, който, крещейки: "Хайде, давай, давай", сръчно издърпва желаещите. Има и стандартни автобуси, но са недостатъчно. А в такситата пътуването е по договорка, пък е и рисковано.

Мизерията и страданието съпътстват никарагуанската действителност далеч преди обявяването на независимостта през 1821 г. Това, което е било пропуснато от гнева на природата - активни вулкани, земетресения, урагани, наводнения - е довършено от пирати, диктаторски режими и гражданската война.

По време на испанците - Колумб открива региона през 1502 г. - Никарагуа е подвластна на Гватемала. Сетне по бреговете й акостират последователно английски, френски и холандски пирати. В началото на XX в. президентът Адолфо Диас сам кани американската флота, за да въдвори ред и за да построи канал през цялата територия на страната. Така започва епохата на влияние на САЩ. Най-много злини обаче Никарагуа претърпява по време на диктатурата на Сомоса и гражданската война между сандинистите и контрите, чието ехо продължава да отеква.

Изброяването на рисковете при евентуална визита в централноамериканската държава заема половината място в напътстващите гидове. Начело е уличната престъпност. Обирите и нападенията са ежедневие. Няма опасни и безопасни райони. На всичкото отгоре след примирието оръжието не е събрано и сега огромна част от населението притежава автомати и пистолети.



Единствените оазиси на спокойствие



са островите в езерата, наречени Манагуа и Никарагуа. Там срещу 200 долара желаещите се радват на пълен пансион през уикенда. Има и от пиле мляко, както се казва, и всичко е включено в предварително заплатената сума.

За местните жители обаче 200 долара се равняват на една изключително висока месечна заплата, поради което островите са непристъпни за тях.

Като стана дума за цени, трябва да се отбележи, че противно на очакванията, в Никарагуа никак не е евтино. Поради скромния брои на хотелите е изключително трудно да се намери стая за под 60 долара на нощувка. По пазарите и заведенията, повечето от които също са сковани бараки с две-три маси отпред, цените за чужденци се завишават няколко пъти. Затова, а и от мерки за сигурност, е препоръчително да се посещават с местен придружител. Услугите му обаче също се заплащат.

Иначе Никарагуа е една от малкото държави отвъд океана, която е безвизова за българи (в списъка са още съседната Коста Рика, Доминиканската Република и Еквадор). Плаща се обаче входна такса от 24 долара, а на излизане се дават още 16 долара за летищна такса.