:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,679,096
Активни 561
Страници 21,661
За един ден 1,302,066

Лихвите по жилищните заеми може да паднат до 4%

Българите станаха предпазливи - взимат повече, но по-малки кредити и ги плащат навреме
Иван Стойков
Лихвите по ипотечните кредити ще продължат да падат и догодина може да стигнат до 4-4.5%. Това прогнозираха вчера финансови експерти. И цената на потребителските заеми ще намалее. Въпреки това половината българи нямат намерение да теглят нови кредити за потребление, показва анкетно проучване на портала "Моите пари".

Въпреки че лихвите се топят осезаемо, потребителските заеми остават доста скъпи, макар да се движат в широк спектър. Една пета от българите плащат между 10 и 14.5% годишна лихва. За 7% от длъжниците лихвата е даже над 15 %. В същото време едва 4% от кредитополучателите плащат лихва под 6 на сто, сочат данните на проучването.

Лихвите по ипотечните заеми традиционно са по-ниски. В момента може да се намери финансиране за жилище при 5.6%-6% лихва, а догодина са възможни и нива около 4-4.5% през 2016 г., прогнозира Румен Радушев от Пощенска банка. Според експерта и лихвите по кредитите за потребление ще продължат да се свиват и догодина няма да надвишават 10%.

Българите стават все по-разумни, когато опрат до дълг, и теглят по-малки заеми, показва пpoyчвaнeтo на "Моите пари". Въпреки че през 2015 г. броят на изтеглените потребителски кредити е по-голям, отколкото преди година, стойността им намалява. Нaй-пpeдпoчитaният paзмep сега е между 3000 и 6000 лв. Това са посочили 1/5 от анкетираните. Преди година най-масовият заем е бил над 24 000 лева.

Според финансовия експерт Иван Стойков българите са си взели поуки от голямата кредитна еуфория и последвалата финансова криза и днес са много по-предпазливи и дисциплинирани в отношенията с банките. Хората вече си правят по-добре сметките, когато влизат в дълг, и 62% си плащат вноските в срок, а 27% не си позволяват да закъсняват с повече от месец. Така на практика само 10% от кредитополучателите влизат в сериозни просрочия.

Една трета от кредитополучателите отделят между 10 и 20% от доходите си за месечните погасителни вноски. А 9% от длъжниците дават над 60% от месечния си бюджет за плащане на заеми. В масовия случай вноските по кредитите са в диапазона 50-250 лв. Това се отнася за близо 50% от потребителите. 16% от българите изплащат вноски от над 500 лв. месечно.

Все повече потребители търсят бързо финансиране и теглят експресни кредити, въпреки че при тях таксите са по-високи, обясни Румен Радушев. Друга отчетлива нова мода са онлайн заявките за заем, които имат 85% ръст през тази година.



ВНИМАНИЕ!

Всеки трети не знае и нехае какви са допълнителните разходи, които плаща по кредита си - такси, комисиони и т.н., показва анкетата. Над една трета от длъжниците не са наясно какъв е техният ГПР - годишният процент на разходите по заема. А други 11% не са и чували термина. Над 70% от българите се заблуждават, че лихвата, която са договорили, е за целия срок на кредита. Експертите напомнят, че обикновено лихвата е фиксирана само в началото и че само в изолирани случаи тя е непроменяема за целия период.



20
3459
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
20
 Видими 
10 Декември 2015 19:41
Дали ще паднат до 4% .. може и така да стане, но след 3 максимум 4ри години лихвите ще се вдигнат.. и за тези кредити. Особено тия кредити дето лихвата им се смята на база ЕУРОБОР дето сега е отрицателен. Стане ли положителен.. ето ти 2-3 процента отгоре от договорената лихва.
10 Декември 2015 21:08
Вероятно следващите десетина години ще сме в дефлация , така че може и отрицателни да станат, а не да се вдигат! Ще видите какво е да удариш дъното, а после и дупка да копаеш още по надолу....
10 Декември 2015 21:19
cisco
10 Декември 2015 21:08

10 години дефлация? Ще поживеем ще видим, според мен - централните банкери не искат дефлация и печатат ли печатат.. ще ни изненада инфлацията/а защо не и двуцифрена?/. И петрола ако дръпне малко цената му.. току виж ще се съберат даже две неща - печатане + по-висока цена на петрола.. все неща създаващи инфлация.



10 Декември 2015 22:43
Не е толкова просто, това с печатането е мит. Нали и сега Драги печати като щур, а ползата никаква, каквото даде му се върне като депозит. Ликвиден капан го наричат, не става така, ако ставаше отдавна да сме забравили за кризата.
Централните банки като печатат парите не ги раздават на населението за да си има да си харчи, дават ги на ЗАЕМ на търговските банки, които пък трябва да ги отпускат на заем на клиентите си....е да ама такива за кредитиране, тоест такива които ще ти върнат заема станаха рядкост, а и не си струва риска при тези ниски лихви така че "напечатените" пари не стигат до този на когото наистина трябват и си се местят от един трезор в друг....
11 Декември 2015 08:52
В България няма да е така, по няколко причини.
Първо, в процесите у нас няма никаква икономическа логика. Второ, основната част от банките са с чуждестранен собственик, а той иска печалби. Трето - банките имат пари за раздаване, но не и за трупане на лош портфейл. А в сегашната икономическа обстановка читавите клиенти не са много, на фона на 30-ината банки. Като работещ в банка мога да кажа, че основното кредитиране е на изпълнители на обществени поръчки, оперативни програми (със субсидии) и земеделци - там, където има надписани проекти и има пари за всички - и за изпълнител, и за разплащателната агенция, и за бенефициент, и за банката.
В банкирането на дребно огромна част от новите кредити всъщност са рефинансиране, т.е. портфейла има съвсем малък ръст, но се върти от банка в банка. Малък е делът на наистина новите клиенти. Е, има и много големи като размер ипотечни кредити, но те са по-скоро частни случаи и с цел изпиране на едни пари...
mick е прав за euribor-a - много хора с плаващ лихвен процент ще изреват някой ден, когато осъмнат с няколко процента по-високи лихви. Засега няма индикации за покачване на индекса, и ако няма някой съществен трус по банки и борси, скоро няма да се вдигне сериозно.
11 Декември 2015 09:37
Банките ни изгониха от България.
Да раздават кредити на пришълците с какъвто искат лихвен процент. Може Мохамед да им разреши да вземат заем?
11 Декември 2015 12:14
Всъщност като се замисля, след един огромен ценови балон и спихването му би могло да се стигне до дефлация за много години - особено ако всячески държавата се опитва да поддържа балона. В същото време ако се добави и намаляването на цената на петрола.. нещата стават интересни.

Ако пък е имало балони в много сектори и цените там са няколко пъти над адекватните.. наистина следва дефлация .. колкото и пари да се печатат. Просто хората изведнъж се събуждат и вече не искат да се занимават с балонирани стоки/акции/имоти и т.н. Та в такава една ситуация.. докато някой не поеме загубите.. дефлацията бавно и полека ще действа и ще пречи на кредитирането.

Или както беше модно всеки да си купува второ, трето жилище някъде в чужбина, на село, и т.н. - само, че да ползваш нещо 1 месец в годината и да му плащат разходите цяла година.. излезе лоша идея за много хора. Та изведнъж много хора се оказаха с имоти дето не им трябват.. Та там пазарите са под натиск.. държавите помагат... но реално помагат за дефлацията. Корекцията спасява от дефлация.. но никой политик и управник не я иска щото БВП спада драстично изведнъж/бил е на глинени крака.. надут заедно с балона/ - следват размирици и т.н.

11 Декември 2015 12:44
Грешиш като гледаш на цените като на константа , на някакви "реални" цени спрямо които да има завишаване или обезценяване . Всъщност цените са просто функция на търсенето и предлагането.
Проблема е в доверието, не в печатането или ценообразуването, а то не се печати. Ако си убеден че приходите ти са сигурни и ще нарастват -харчиш, ако си убеден че те чакат трудни времена пестиш, макар и да няма реална нужда. Спестените пари са всъщност извадени от обръщение пари, и колкото и да се печати не може да се навакса защото никой не иска напечатеното, никой не ще заем , всеки се чуди какво да си прави спестяванията.А това е верижна реакция, като спестиш от ремонт на жилище примерно ще оставиш без работа примерно водопроводчика, а така и той че трябва да спести от нещо и да намали доходите на друг някой.Получава се дефлационна спирала от която изход просто няма, каквито и мерки да се въвеждат не може да се спре.
Държавите и банките не са всесилни, парите и икономиката си имат свои си закони и не се съобразяват това кой какво иска.
11 Декември 2015 14:35
"Спестените пари са всъщност извадени от обръщение пари"

Не съм съгласен - спестените пари отиват в банките, които ги раздават под формата на кредити. Виж - парите спестени под дюшека или в неизползван и неподдържан имот, злато или нещо такова което стои заключено.. това са пари извадени от обръщение. Всъщност парите в банките също може да не се използват.. и да тогава са извадени от обръщение, но това е отговорност на банката. Човек си е дал парите на банката за да ги използва..

"Грешиш като гледаш на цените като на константа" - цените не са константа, но и пазарът бърка често със създаване на балони - кога има балон? Ами когато дадена стока започва да струва много повече спрямо останалите стоки/парите са също един вид стока/. Както едно време в Холандия - луковиците стрували цяло състояние. Проблем с балона в цените има най-вече с цените на активите - акции, имоти, та кога има балон? Ами когато доходът от тези активи не покрива цената им за определен разумен период от време. И хората започват да печелят от спекула/като чакат цената да се вдигне, вместо от използване на актива/.
11 Декември 2015 14:48
Централните банки като печатат парите не ги раздават на населението за да си има да си харчи, дават ги на ЗАЕМ на търговските банки
То, при отрицателна лихва населението няма да ги харчи - ще си държи парите в ЗАЕМА , щото носи лихва ... без да си мърда и малкия пръст.
Апропо, има и "печат на пари", които директно се раздават на населението с помощта на банките. Викат им ценни книжа, как акциите на Енрон, с които плащаше 30% от заплатите и 40% пенсионните осигуровки. Втори я начин е "бейлаут" - след свръхпечата на "це-це" дългове (Collateralized Debt Obligation -CDO, Collateralized Loan Obligations -CLOs, Credit Default Swap - CDS) държавата заличава дълговете, а задлъжнялото "население" от банкерското съсловие забогатява.

П.П. Едно време настоявах да има повече математика в икономическите университети. Сега съжалявам, науко-образните финансисти ни вкараха в имагинерното пространство с тая "отрицателна висота на мисълта" като "отрицателна доходност" (на чист език - ЗАГУБА), "отрицателна лихва" (на чист език - ПОДКУП), "пазарен риск" (на чист език - самоопределяне на личната печалба), "финансова услуга"( чиста комисионна без поемане на никаква отговорност как в играта "тука има - тука няма" ) и "икономическа прогноза", като тая и също толкова безполезна като всички други преди как "ръста на икономиката" (и седмица по-късно се коригира и не рядко на 180 градуса), цена на нефта 20 долара за барел (дръжки и половина в края на годината) или за ролята/бъдещото на шистовия газ. То, прогнозите на баба ви Ванга хващат повече декиш (има момент на самосбъдване от самонавиване), отколкото на комисионерите, опс икономическите анализатори и климатични "изменници".
11 Декември 2015 14:54
Според мен, основната причина за изтрезняването на много хора и охлаждането на ентусиазма да живеят на кредит са заповедните производства за щяло и нещяло, липсата на закон за фалита на физически лица, лудите хонорари на адвокати,нотариуси,частни съдебни изпълнители и скъпото правораздаване.Безумните закони прокарвани години наред в Парламента от банкови, лихварски, юридически и всякакви други лобита, започват да се връщат като бумеранг върху тези в чийто интерес са прокарани. Народът спира да търси правосъдие, защото не го очаква, спира да взема кредити, защото банката по всяко време може едностранно да си вдигне лихви, такси и каквото си ще, спира нотариални сделки освен ако не е крещящо наложително и изобщо ограничава излишните си разходи
11 Декември 2015 15:01
Проблема е в доверието, не в печатането или ценообразуването, а то не се печати
То като има фалшив печат или измама с "надпечат", доверието ерозира отвсякъде, особено от към "фючърси" как емисия на "нов печат", "ценности" и "прогнози/анализи".

"Спестените пари са всъщност извадени от обръщение пари"
Сега остава да кажете, че спестените отличин оценки на учителите е "извадено от обръщение оценяване". Без да споменавате причината - незнанието на учениците. Съответно за пазара - неадекватно производство, или некачествено и непотребно, или е безсмислено скъпо. Тъй че спестените пари са оценка на пазара - населението не е доволно и иска подобрение на качеството, за което спомагат спестените пари (ако банкерите не са прекалено алчни, де, как е у нас).
11 Декември 2015 15:15
Народът спира да търси правосъдие
На народът не му е работа да търси правосъдие. До правосъдие трябва да се стига, само когато даден спор не е уреден в нормативен акт и/или няма съдебна практика. Правото не е производство, та всяка година да се пръква нов асортимент, дизайн или модерност. Дори не създава нови норми, а само утвърждава норми, станали практика в живота (оня директива за правата краставица затова отпадна, защото въвежда измислици за норми; директивата за "щастливите кокошки" също ще отпадне).
Затова правораздаването трябва да е скъпо - да се избягва потенциална търговия с него (приемане на специална норма за всеки "наш" човек как закона за ДАНС спрямо Пеевски или "хвърляне на прокуратурата" - честата тиквена практика у нас).
11 Декември 2015 17:06
Не съм съгласен - спестените пари отиват в банките, които ги раздават под формата на кредити.

Не е вярно, банките нямат нужда от спестяванията ти за да ги отпускат като кредити, могат да получат колкото си искат пари на почти нулева лихва, все пак те се финансират на междубанковият кредитен пазар. Не могат да ти плащат лихва на депозита, защото няма какво да го правят, няма на кого да го дават. Практически "спестяванията" стават хартийки в сеиф , няма разлика дали са в буркани или в касата на банката.Парите никога не трябва да спират, трябва да се въртят непрекъснато за да може системата да функционира.Спреш ли ги, било в банката, било под дюшека спираш и реалната икономика. А ненужният имот е съвсем друг въпрос, това не е пари а стока, парите ти си ги дал на бившият собственник, той вече може да ги затвори в касата или да купи с тях тухли и да построи нова къща...е, проблема е че при дефлация няма нищо да купи и построи щото няма да намери на кой да го продаде после.
Няма значение коя стока спрямо коя е поскъпнала, все едно дали са луковици от лалета или злато, търсенето и предлагането определят цената.И никела блести, но не струва колко златото, щото го има много...Ако в един период хората търсят жилища , и то повече отколкото се предлагат, то се вдига цената.Естественно това води до повече инвестиции в строителство и по голямо предлагане, до момента в който се стигне пика и предлагането надмине търсенето...следва обратната тенденция за почти същият период от време за който цените са растели че имаме падане на цените докато не се стигне дъното и не започне следващият цикъл.Ако го направиш на графика ще се получи една синусоида. Това си е съвсем нормално, не може строителството да е толкова динамично че да се коригира спрямо търсенето, това което строиш днес ще стане за продан след 3 години, а не знаеш дали тогава все още ще се търси.
11 Декември 2015 17:29
Сега остава да кажете, че спестените отличин оценки на учителите е "извадено от обръщение оценяване". Без да споменавате причината - незнанието на учениците. Съответно за пазара - неадекватно производство, или некачествено и непотребно, или е безсмислено скъпо. Тъй че спестените пари са оценка на пазара - населението не е доволно и иска подобрение на качеството, за което спомагат спестените пари (ако банкерите не са прекалено алчни, де, как е у нас).

Ако не си в бюджетния сектор, то заплатата ти и дори работното ти място зависят от това дали клиентите на които ти или фирмата ти предлагат услугата/продукта който произвейдаш, тоест ако решат че идат тежки времена и трябва да пестят за черни дни, то наистина настъпват черни дни и ти оставаш без работа. А качеството е просто стока като всяка друга - вдигаш критериите за качествен контрол, увеличаваш брака и получаваш по качествена продукция.Въпрос на маркетинг е дали ще продаваш боклуци на безценица или високо качество на високи цени, нищо не се променя.
11 Декември 2015 19:41
Не е вярно, банките нямат нужда от спестяванията ти за да ги отпускат като кредити, могат да получат колкото си искат пари на почти нулева лихва, все пак те се финансират на междубанковият кредитен пазар.


Нямат нужда от толква скъп ресурс - да, но имат нужда от парите ни.. за да си начисляват такси - а те хич не са малки. Отделно лихвата винаги е под тази която може да се получи от някъде другаде.. и ако нямат наистина нужда - ами намалят лихвеният процент което и правят. Но те пак трябва да раздават кредити - това им е основната задача - та проблемът е тук - те вместо да печелят от това... вече печелят най-вече от такси.

Отделно в момента - даже банките не знаят какво да правят този евтин ресурс защото не вярват ситуацията да продължи дълго.
Ето в момента банките не раздават достатъчно кредити, но в същото време отчитат 900 милиона печалба - огромна печалба, най-вече от такси предполагам.

Депозитите диверсифицират риска - вярно банките може да получат евтин ресурс но той е краткосрочен, докато депозитите са дългосрочни.

Банките спряха да си вършат работата.. май това е проблема, печелят без да раздават кредити. Та тук явно трябва да има някакво ограничение - приходите от такси да са по-малки от тия от кредити...
11 Декември 2015 22:00
Банките на практика търгуват с кредити, взимат на едро на ниска лихва и продават на дребно на висока, това е.Проблема е че няма на кого да ги продават вече.Не че печелят от такси, принудени са да те таксуват за всичко, друга алтернатива вече няма.Таксите са последствието, а не причината. Сега печелят от старите заеми, отпуснати преди на висока лихва и събират доста от закъсали платци със съдебни методи, това е.
Нямат нужда от парите ти, могат да се финансират и краткосрочно и дългосрочно на почти нулева лихва. Примерно немските облигации са с отрицателна лихва, а повечето бундове се държат от банки! На практика губят!
Така ще е още дълго, много дълго, изход няма.QE на Драги трябваше да налее пари в икономиката, и то трилиони...е, не стана, и малкото които взимат не отиват в икономиката а се ползват за купуване на облигации! И предишният опит пропадна по същия начин, и за в бъдеще мерките които ще се взимат ще са безполезни.Просто има смисъл да натиснеш спирачката когато си на пътя, а не когато си отнесъл мантинелата и летиш в пропастта....
12 Декември 2015 12:53
Не е толкова просто, това с печатането е мит. Нали и сега Драги печати като щур, а ползата никаква, каквото даде му се върне като депозит. Ликвиден капан го наричат, не става така, ако ставаше отдавна да сме забравили за кризата.
Централните банки като печатат парите не ги раздават на населението за да си има да си харчи, дават ги на ЗАЕМ на търговските банки, които пък трябва да ги отпускат на заем на клиентите си....е да ама такива за кредитиране, тоест такива които ще ти върнат заема станаха рядкост, а и не си струва риска при тези ниски лихви така че "напечатените" пари не стигат до този на когото наистина трябват и си се местят от един трезор в друг....


Факт е, че е така. Не знам защо хората смятат, че напечатаните пари достигат до простия потребител. Те, де юре показват, че една икономика е стабилна, но де факто не виждат бял свят.
13 Декември 2015 13:28
То това е хубаво, но да ги направят фиксирани за целия период на изплащане
________________
дамски рокли
15 Декември 2015 13:47
Проблема е че няма на кого да ги продават вече.Не че печелят от такси, принудени са да те таксуват за всичко, друга алтернатива вече няма.
Малко по-нагоре ми предлагаше друга алтернатива - "настъпват черни дни и ти оставаш без работа". Банкерите да не са от друго измеренение, че да няма алтернатива и за тях!?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД