Да емигрират младите - това е тъжно, но закономерно, обаче да емигрират и старите - това вече сензация. Затова веднага изтичах при баба Петрана и дядо Нягол, които щели да заминават за Германия, завинаги.

- Защо така, уважаеми? - включих касетофона.

- Бау-бау! - отговори ми дядото.

Загледах го изпитателно.

- Той иска да ви подготви за разговора, младеж! - успокои ме бабата.

- Точно така, немска атмосфера исках да създам!

- Бъди по-изчерпателен, Няголе, че вестникарят мига на парцали! Той лае на немски, младеж!

- И двамата посещавахме курс за лаене на немски! - похвали се дядото.

- Дойч фюр... - бабата се загледа в полилея - Как беше куче на немски, Няголе?

- Кьопек! - направи бърза езикова справка мъжествената й половинка.

- Я по-добре ми кажете защо лаете, при това на немски? - внесох деловитост в разговора.

- Отиваме в Германия, да ни осиновят на стари години!

- Как така?! - изгледах ги строго.

- По кучешка линия!

- Те, германците, пей дават да осиновят българско куче!

- Ама безпризорно, младеж, не какво да е!

- Хеле пък ако е с бълхи, направо празник настава за немската страна, нали, Петрано!

Двамата грееха от щастие, но трябваше да ги отрезвя.

- Вие обаче не сте кучета - скастрих ги.

- Не сме и там ни е грешката! - наведе глава дядото.

- Обаче с Нягол я поправихме!

- Извадихме си тапии, че сме кучета!

- Сега човек всякаква тапия може да си извади, та и ние така - по документи сме кучета!

- Отиваме в Германия на пухени възглавници да спим, от сребърни съдинки гранулирана храна да ядем, бистра вода да лочим!

- Сбъдна се мечтата ни, Петрано!

- Кой като нас, Няголе!

Двамата с весел лай се подгониха около масата.

Какво да ви кажа още? Може би, че човек е толкова човек, колкото са човешки мечтите му? Но това го знаете и без мен. Затова ще завърша с едно "Бау-бау!", на немски...