През последните дни най-малко 54 талибани са загинали, а още 30 са били ранени в резултат на вътрешния конфликт кой да бъде водач на движението. Между загиналите са и няколко висши командири. Конфликтът се разгоря още по-ожесточено, след като в медиите се появи информация за гибелта на лидера на групировката молла Ахтар Мансур. Дори бе съобщено, че молла Хайбатула Ахунзада е новият лидер на талибаните в Афганистан. Ситуацията допълнително се влоши, тъй като движението разпространи аудиозапис, в който той лично опроверга смъртта си. Мансур оглави талибаните в Афганистан в края на юли, след като те бяха принудени да признаят, че създателят на групировката молла Мохамад Омар е починал още преди няколко години след тежко боледуване. Именно след като молла Мансур стана техен нов главатар, талибаните се разцепиха на две основни фракции.

"Действията на Мансур бяха по-прагматични в сравнение с тези на предшествениците му", твърди бившият талибан Уахид Мужада.

През 2013 г. Мансур успя да убеди другите водачи на талибаните, че е нужно да се създаде бюро за свръзка в Катар, за да се водят преговори със Запада. Бюрото обаче беше закрито през 2013-а, тъй като бившият афганистански президент Хамид Карзай не желаеше да преговаря с представителите на т.нар. "Ислямски емирати на Афганистан". Това обаче не промени убеждението на Мансур, че талибаните трябва да останат в контакт с останалия свят. Смята се, че Ахтар Мансур се е присъединил към талибаните през 1994 г., след като екстремистката групировка пое контрола над южноафганистанската провинция Кандахар. В края на 90-те години той става министър на авиацията в режима на талибаните. След инвазията на американските войници в страната и разпадането на "Ислямските емирати на Афганистан" през 2001 г., Мансур намира убежище в съседен Пакистан. Името му се прочува благодарение на един куриозен случай - когато през 2010 г. негов дубльор се появява на срещата с тогавашния президент Карзай и други дипломати в Кабул. Карзай по-късно отрича, че е преговарял с двойника на талибанския представител. През 2013 г. Мансур е определен за заместник на водача на талибаните Молла Омар. Зигфрид Волф, директор на Форума за демокрация в Южна Азия, смята, че Мансур се е възползвал от вакуума във властта на талибаните от 2013 г. насам, за да поеме лидерската роля сред екстремистите. "Той водеше двойна стратегия: от една страна, слагаше на възлови позиции свои доверени хора, от друга - елиминираше всички свои съперници. По този начин успя да си



създаде собствена властова мрежа",



каза Волф, цитиран от "Дойче веле". "За разлика от предшественика си молла Омар, Мансур не е считан за лидер, който е способен да обедини всички крила в средите на талибаните, макар да се ползва с добро име сред тях", казва експертът по проблемите на Афганистан Томас Рутиг.

Талибаните сега са застрашени от сериозно разцепление, тъй като определени радикални фракции се опитват с пакистанска подкрепа да доминират преговорите за мир с правителството в Кабул. "Те искат да получат по-голямо влияние в евентуално ново бъдещо правителство", казва Рутиг и добавя, че всъщност те са и основните противници на Мансур. Представители на афганистанското правителство също потвърждават, че талибаните имат големи различия как да се водят преговорите за мир. Последните съобщения за задълбочаващ се вътрешен конфликт сред тях, както и за въоръжени сблъсъци, показват, че афганистанските преговори за мир скоро няма да имат щастлив финал.

Към това трябва да се прибавят и терористите от групировката "Ислямска държава"(ИД), които вече са сериозен фактор, тъй като завзеха редица територии в източната част на Афганистан. Около 1600 бойци, верни на ИД, са поставили под свой контрол голяма част от четирите провинции, разположени на юг от Джалалабад. Кореспондентът на британския в. "Таймс" отбелязва, че в Афганистан джихадистите действат по същия сценарий, както в Ирак и Сирия - първоначално незабележимо проникват в региона, след което завземат цели територии. Терористите действат с изключителна жестокост и с мъчения и екзекуции на практика принуждават хиляди местни жители да напуснат домовете си, ако не им се подчинят. Опитите за ограничаване на дейността на екстремистите от страна на афганистанската армия се усложнява



от значителната загуба на човешки животи



- до 500 души месечно. Наскоро дори терористът от "Ислямска държава" Абу Ясер ал Афгани публикува видеоклип, в който обвини афганистанските талибани в предателство, тъй като си сътрудничат с пакистанското военно разузнаване, и изрази недоволството си, че те не разрушават обекти, които той определя за "неислямски". Разкритикува ги и че се "отклоняват от праведния мюсюлмански път".

Изтеглянето на силите на НАТО от Афганистан също допринесе за задълбочаването на хаоса в страната, където гражданските войни не спират през последните 40 години. Наскоро талибаните проведоха мащабна военна операция, при която завзеха почти веднага стратегическия град Кундуз, което според някои експерти показа, че мисията на германската армия в този град не си е струвала, защото не е донесла очакваните устойчиви резултати. Причините за това са много. На първо място



гражданското развитие изостана далече



зад военната операция. Това се очакваше и беше потвърдено от резултатите от втората конференция за Афганистан през декември 2011 г. На нея беше констатирано, че Западът иска да помага за възстановяването на Афганистан до 2024 г. Предпоставка за тази подкрепа обаче е сигурността, заради което НАТО започна още през 2009 г. по-мащабно обучението на афганистанските сили за сигурност в цялата страна. В замяна на това двустранните и международните програми за обучение като германската и европейската полицейска мисия бяха значително ограничени в някои региони. Смяната на стратегията на НАТО и мисията за обучение на афганистанските сили за сигурност бяха правилни. Грешка беше изтеглянето точно в този момент и прекратяването на мисията на ИСАФ до края на 2014 г. Войниците нямаха достатъчно време за осъществяване на новите задачи. Същевременно това беше и един вид сигнал към талибаните. Все едно им бе казано: "Изчакайте, докато се изтеглим", коментира "Дойче веле".

Кундуз не е първият град, който талибаните си възвръщат. И в други провинции, които обаче не са толкова интересни за международната публика, талибаните демонстрират сила. Муса Кала в провинция Хелманд е само един пример за това. Какво означава загубата на Кундуз или на Муса Кала за възстановяването на Афганистан? Още през април международните и неправителствените организации започнаха да се изтеглят от съображения за сигурност от Кундуз и други райони, в които избухнаха сражения. По този начин се спъва възстановяването на тези райони. Но сега то ще се забави и в други области и провинции. Независимо от заявленията на Белия дом и редица европейски страни, че ще оставят по-големи военни контингенти, които да помагат на правителството в Кабул. А поради липсата на сигурност няма да бъде постигната и целта за създаването на жизнеспособен Афганистан. Резултатите от това развитие се виждат в миграционния поток към Европа и вече се усещат в САЩ.