|
| ---------- |
Деформира се и френската левица, защото отдавна не е продължителка на идеите на Жан Жорес, Леон Блум и Франсоа Митеран. Станала е ляво крило на една и съща политическа класа, погълната от мисълта за собственото си оцеляване. Съществува заради елита си, а работническата класа е емигрирала в крайнодесния Национален фронт на Марина льо Пен, която ловува симпатизанти на традиционния комунистически терен.
Високопоставена служителка в европейска институция в Страсбург, която посети за кратко София, пожела да се видим два дни преди втория тур на регионалните избори и на глас се чудеше пред мен къде в политическия сектор би трябвало да я позиционира собственото й социално положение: "Аз съм високоплатена, мъжът ми е зъболекар и също печели добре - значи сме буржоа. Но гласуваме за левицата. Съкрушена съм от срам, че брат ми гласува за Льо Пен. Това не е в нашата семейна традиция." Социалната принадлежност губи роля за идейната насоченост, отпада и семейното единомислие. Такива процеси се наблюдават в цяла Франция, която сме свикнали да си представяме като вдъхновителка на големи идеи, а сега се е превърнала в идейна пустиня, където обществото се залъгва с потрепващи тук-там миражи как ще си реши проблемите за нечия сметка.
"Борбата е преди всичко интелектуална",
писа два дни след втория тур на изборите твърде сериозният консервативен икономически всекидневник "Лез еко". "Франция на идеите е дърпана от националистите към миналото. Трябва да се направи завой на 180 градуса, за да се поведе положителен и конкретен разговор за бъдещето. Но за левицата бъдещето не е нищо друго освен заплаха, защото тя се интересува само от запазване на статуквото, постиженията и социалния модел. А за десницата бъдещето не съществува. Програмата на републиканците, ако изобщо я има, е програмата на Марина льо Пен, комбинирана с бюджетни съкращения. И в двата лагера е забранено да се представяш за проевропеец, защото електоратът ще ви накаже."
Такава е картината - идейна безпътица, в която хората се лутат кой изразява техните интереси и са склонни да експериментират. Сега са във възход националистите, защото страхът от имиграцията и тероризма провокира рефлекс за самозатваряне. Видяхте ли как опустяха улиците на европейската столица Брюксел за няколко дни през ноември, след като несръчните усилия на властите да заловят няколко предполагаеми терористи убедиха жителите, че най-добре е да си стоят вкъщи? Същата несръчност на днешните европейски лидери да дават обща посока на ЕС подбужда желание у държавите да се справят както могат с връхлитащите ги проблеми и да не разчитат много на колективните действия. Европейската идея, която доскоро водеше класацията на политическите шлагери, вече се изпълнява само по периферията на Европа.
Крахът на комунизма преди 26 години предизвика облекчение, че е дошъл
краят на идеологическите войни
Демокрацията изглеждаше достатъчна, за да заеме целия политически спектър, нюансиран в червено, синьо, зелено или друг пастелен оттенък. Полутоновете обаче започнаха да се сливат толкова, че добиха труден за определяне мръсен цвят, след като станаха възможни всякакви компромиси в името на властта. Преди 13 години левите във Франция гласуваха гнусливо с ръкавици за десния кандидат за президент Жак Ширак, само и само да преградят пътя на крайнодесния Жан-Мари льо Пен. Сега гласуваха почти ентусиазирано за кандидатите на традиционната десница в регионите, където дъщерята Льо Пен имаше най-силно представяне и можеше за първи път да пробие "републиканския фронт". Левицата извърши ритуално самоубийство в свои традиционни крепости като работническия северозапад и Прованс, където се отказа да има поне един сред стотиците регионални съветници. В редакционна статия с тревожното заглавие "Да действаме преди катастрофата" вестник "Монд" писа веднага след изборите: "Избирателите на традиционните партии от десницата и левицата отново смесиха електоратите си, за да се опълчат на крайната десница, която ги опира гръб о гръб, като ги очерня анблок."
Аварийните действия за запушване на пробойните,
които Националният фронт постоянно разширява от избори на избори, само засилват аргументите на Марина льо Пен: "Взаимните отстъпки разкриват замаскираните досега връзки на онези, които си поделят властта, за да й се наслаждават... Първият тур създаде впечатление за трипартийност, но вторият показа двупартийност."
Мажоритарната система във Франция дава възможност за елиминиране на всяка партия, която не може сама да се пребори за абсолютно мнозинство (над 50%), и Льо Пен знае, че трябва да излезе срещу всички, за да стигне до реалната власт. Утехата, че комбинациите могат да я държат настрана, е временна. Макар и победена, тя получи на втория тур в регионалните избори 6.82 млн. гласа, с което подобри не само резултата си от първия тур (6.01 млн.), но и най-високия си досега резултат, регистриран на първия тур на президентските избори през 2012 г. (6.42 млн.).
При тази тенденция как ли биха изглеждали президентските избори през 2017 г.? Тогава политическата битка във Франция ще съвпадне с най-горещия етап на подготовката за националния референдум във Великобритания за излизане от ЕС. От двете страни на Ламанша ще се говори на висок глас
колко вреден е Евросъюзът,
как две от най-големите държави трябва да заложат на своите сили и да оставят другите в ЕС да си трошат главите, как пришълците от изтока само създават проблеми и трябва решително да се спрат. Със сигурност няма да се прави голяма разлика между бежанци от Близкия изток и българи от европейския югоизток, защото и във Великобритания, и във Франция през последните години бяха култивирани силни нагласи срещу всякаква миграция. Марина льо Пен си прави заемки от програмата на Дейвид Камерън и използва сходен речник - нещо като политическо франгле. Така например тя обещава шест месеца след като стане президент, да свика референдум за излизане на Франция от еврозоната. Нищо чудно да доразвие амбицията си и за извеждане на Франция от ЕС.
Национализмът е убиец на европейската идея, защото тя възникна като негово отрицание след общоевропейските катастрофи през Първата и Втората световна война. В по-тесен план тя се появи, за да опитоми германския национализъм чрез съюзяване с историческия враг Франция. Ако Франция се дръпне, ще даде възможно най-лошия насърчителен пример за съживяване на национализма в Германия. Какъв е неговият исторически потенциал - всеки знае. Започва общоевропейска игра с огъня, която
не може да донесе на България нищо добро
70 години изглежда са достатъчно дълъг срок, за да бъдат забравени поуки, които трябваше да траят вечно. Нашата страна е същата идейна пустиня като Франция и затова всякакви безпринципни коалиции са възможни в името на запазването на властта на една по същество безидейна и криминална върхушка. Самоопределянето на Бойко Борисов като десен има точно толкова смисъл, колкото самоопределянето на БСП като лява партия. Редуването на такава "десница" и "левица" на власт не променя с нищо положението в страната, защото целта е да защитава и храни един и същ самозван елит. От избори на избори се вижда, че няма спор за политика, а за делба на облаги. Държавата е разнебитена, защото клептокрацията внимава най-много да не допусне активизиране на институциите по тяхното предназначение - например на съдебната система.
В отслабена Европа и с отслабваща държавност България е една от най-неподготвените да се справи със задаващите се изпитания. Да чака от политическите си лидери сериозна национална загриженост е несериозно, защото те са се погрижили за себе си достатъчно, за да си намерят добро бъдеще и без България. Ако е вярно, че всяко време само изтласква подходящите си лидери, може би зрее време разделно.
