Фирмите все пак ще плащат ДДС върху фирмените активи, ако започнат да ги ползват и за лични нужди. Данъкът ще се плаща независимо от стойността и вида на стоката и услугата, т.е. ще се събира и за най-тривиални вещи като мобилна и офис техника. Това е най-тежкият режим за облагане спрямо обмисляните до момента, които уж бяха отхвърлени от депутатите.

Това става ясно от публикуван за обществено обсъждане правилник за прилагането на закона за ДДС. От правилника и прегледа на окончателно одобрения вариант на закона става ясно, че данъкът изобщо не е отменен, а от него е отпаднала само най-скандалната част - подаването на декларации пред НАП за точно определени активи. Парламентът е отменил най-шумно обсъжданите текстове, но е уредил други детайли за събирането на данъка.

При покупка на стока фирмите имат право да си възстановят ДДС. Според новите правила, от момента, в който стоките започнат да се ползват и за лични нужди, компанията трябва да започне да връща пропорционално на дела на ползването ДДС в бюджета.

От публикувания правилник за прилагане на закона за ДДС става ясно, че от февруари фирмите ще трябва да прилагат нови образци на документите, в които се отчитат продажбите и покупките, при които е платен и възстановен ДДС. В дневника за продажби, както и в ежемесечните справки декларации за дължим ДДС се въвеждат специални графи, в които фирмите ще трябва да вписват данъка, който са начислили за лично ползване на вещи. Първият месец, в който ще се случи това, ще бъде февруари, защото за декември важат досегашните формуляри.

Промените в правилника стъпват на одобрени от депутатите изменения в закона за ДДС, които са останали незабелязани покрай многото корекции в текста, показа проверка на "Сега". Така например в закона е уредено допускането на изключения за непредвидени ситуации, при които данъкът може да не се начислява. Определен е и моментът, в който фирмите трябва да започнат да събират налога - т.е. кога възниква данъчното събитие. Регламентиран е и начинът за пресмятане на направените преки разходи за определяне на данъчната основа, върху която да се плаща ДДС. Уточнено е, че при дълготрайни активи над 700 лв. ще се отчита и изхабяването им в максимален срок от 5 години за движимите вещи и 20 години за недвижимите. Делът за лично ползване ще се определя по лична преценка на фирмите и съответно ще се пресмята пропорционално на данъчната основа. Без тези детайли събирането на данъка на практика е невъзможно.

Приемането на тези алинеи остана на заден план на фона на поредицата от преработвания на текстовете. От самото начало Министерството на финансите (МФ) обяснява, че възстановяването на ДДС при фирмени покупки, които се ползват и за лични нужди, не е позволено. Контролът върху тази забрана обаче бе невъзможен заради липсата на подробна законова регламентация и МФ се опита да запълни тази дупка. Екипът на Владислав Горанов първо предложи да се въведе задължително деклариране пред НАП на фирмени покупки над 700 лв., при които има елемент на лично ползване. За тях фирмите трябваше да преценят по свое усмотрение как да определят дела за лично ползване на съответната стока и да започнат да начисляват ДДС за него. След шумен скандал, че прагът от 700 лв. е прекалено нисък и ще удари фирмите при тривиални покупки като телефони и компютърна техника, финансовото министерство преработи текстовете и предложи специалният ред за деклариране пред НАП да важи само за автомобили с над 5 места на сума над 5000 лв. и за недвижими имоти по методика, определена от МФ. Бе предложен и втори алтернативен вариант - при покупка на автомобили, яхти и самолети директно да се приспадат само 70% от дължимото ДДС, защото се предполага, че те се ползват и за лични цели. Този вариант трябваше да влезе в сила след разрешение от Брюксел.

След тежки дебати в парламента по единодушно предложение на всички партии и двата варианта - за деклариране на коли и имоти, и за плоско удържане на част от полагаемото се ДДС, отпаднаха.

"От текстовете на закона и правилника на практика излиза, че данъкът ще се начислява за абсолютно всички стоки и услуги, независимо от вида и стойността им", коментира пред "Сега" Катя Крънчева, заместник-председател на Управителния съвет на Асоциацията на специализираните счетоводни предприятия. "От закона отсъства единствено задължението за подаване на нарочни декларации, а възможността за субективност при определяне на дела за лично ползване остава", допълни тя. Субективна може да е и преценката на данъчните при проверки доколко посоченият дял отговаря на реалността.