Близо 20% от учениците в пети клас не умеят да четат добре, а всеки трети се затруднява с осмислянето и оценяването на текст. Децата от половин България са показали резултати под средните за страната, като с по-ниски оценки се отличават тези с майчин език, различен от българския. Тревожните резултати са от националното външно оценяване на четивната грамотност на учениците в 5-и клас, проведено от Центъра за контрол и оценка на качеството на училищното образование към просветното министерство.

Изследването е първо по рода си и е проведено на 22 октомври т.г. в изпълнение на националната стратегия за повишаване на грамотността (2014-2020). Целта му е да се откроят постиженията и проблемите на 11-годишните при работата им с текст, въз основа на които да се изготвят и съответните образователни политики за всеки регионален инспекторат. То не може да се сравни с редовните ежегодни национални външни оценявания на децата в четвърти клас, тъй като изпитът при четвъртокласниците мери наученото по различни предмети, а не само четивната грамотност, обясниха от МОН. От там обаче припомниха, че като цяло постиженията на децата спадат рязко между 4-ти и 7-и клас, като разликата в резултатите на седмокласниците през м.г. е с цели 20 пункта по-надолу в сравнение с представянето им през 2012 г., когато са били в 4-ти клас.

Средният резултат на учениците е 16.2 точки от 30 възможни (54%). Децата в 14 области са показали резултати под средните за страната. Най-зле са се представили петокласниците от Пловдив, Шумен, Кърджали, Пазарджик, Ловеч. Най-добро е представянето на децата от Варна, Смолян, Перник, Русе. София е близо до средния резултат - 16.77.

18% от петокласниците имат трудности при възпроизвеждането и демонстрирането на четивна грамотност, като са получили между 0 и 9 точки, показват резултатите. Между 10 и 24 точки са имали 75% от участвалите в оценяването, т.е. те нямат подобни затруднения. Само 7% пък са първенците, успели да получат от 25 до 30 точки и да демонстрират добра четивна грамотност, далеч надхвърляща изискванията за възрастта им.

В оценяването на четивната грамотност са участвали 5079 деца от 272 училища от всички области - по една паралелка от всяко школо. Само данните за Силистра не са представителни, тъй като от града са се включили само четири училища. На децата е бил даден тест от 3 текста, върху които са формулирани общо 24 задачи за четивна грамотност. 15 от тях са били с избираем отговор, 9 - със свободен, като една от задачите със свободен отговор е била създаване на кратък текст от 2-3 изречения. Първият текст е бил фолклорна приказка, вторият - медиен текст за предизвикателство, отправено от 9-годишно момиче към известен актьор, а третият - инструктивен текст за правата и отговорностите в интернет, написан върху рекламна картичка на мобилен оператор.

Петокласниците са се затруднили най-много при задачите в третия текст, където е трябвало да посочат правата и отговорностите си в интернет пространството. Както и по-големите ученици, и тези в 5-и клас се справят по-добре със задачите с избираеми отговори, а тези със свободни ги затрудняват, също както и създаването на кратък текст. По-трудна се оказва работата им със съставни и инструктивни текстове за сметка на повествователните, които са им по-познати. Слабото място на всички като цяло е осмислянето и оценката на даден текст, изискващи наличието на знания, придобити от други източници. При най-слабата група деца (с резултати 0-9 т.) средният процент решени задачи, изискващи осмисляне и оценяване, е едва 9.6%. Учениците от втората най-масова група (10-24 т.) средно са решили 39% от задачите за осмисляне, а най-силните петокласници (25-30 т.) са се справили с 62% от въпросните задачи.

Като цяло 60% са се справили с първото познавателно ниво - намирането и извличането на информация, която се съдържа в дадения текст. 57% са успели да обобщят и разтълкуват прочетеното, а едва 35% са преодолели третото равнище - осмисляне и оценяване на текст.

Националното външно оценяване показва и значителни разлики при децата, чийто говорим език в семейството не е български, което според изследователите изисква вземането на бързи и компетентни мерки в организацията на учебно-възпитателния процес. То показва, че най-зле се представят ромчетата - със среден резултат от едва 10.5 точки, следвани от учениците от турски произход - 11.5 точки. Децата с друг говорим език в семейството имат средно 14 точки, а българчетата - 17.9 точки. Момичетата са се представили една идея по-добре от момчетата - средно петокласничките са получили 17 т. срещу 15 точки за противоположния пол.

От МОН не коментираха по същество резултатите, нито пък причините за незадоволителното представяне и мерките, които ще се предприемат. Бяха посочени редица добри практики - задължително предучилищно образование за 5-годишните, целодневна организация на учебния ден, формиране на групи за СИП според потребностите на децата, активна работа с родителите, квалификация на учителите, интерактивни методи за преподаване, подобряване на материалната база и др. Всичко това обаче по-скоро е пожелателно, отколкото набелязана предстояща политика към училищата със слаби резултати.