Такива работи ставаха тези дни, че ни да ги опишеш, ни да ги осмислиш, ни даже да ги погледнеш съвсем като във вица:

- Гледа ли новия клип на Азис?

- Не, книгата е по-добра.

- Коя книга?!

- Която и да е.

Рухна например митът за българското гостоприемство. Според анкета 14% от българите биха подслонили бежанец, забележете, не сириец или иракчанин, а бежанец, докато бъдат обработени документите му. При коварните византийци и при студените германци процентът е 48, а при испанците, дето знаем ги какви са, гостоприемството към бежанци достига 62 процента. Тук съвсем на място е вицът: В живота си всеки немец трябва да посади дърво, да възпита син и да построи дом за бежанци. След рухването на митовете за традиционното българско трудолюбие и за пословичната българска потентност, поне раздялата с гостоприемството можеше да ни бъде спестена, но нейсе, засега митът колко сме умни тлее, макар и само във вицове като този: В Япония угнетените народни маси са създали каратето, у нас измислят вицове.

Е, има и въздигания - към години наред самотния в своята съдебно доказана честност Стефан Софиянски наскоро се присъедини Христо Бисеров, а онзи ден и Емилия Масларова. На това нашият народ му вика "многотe". Наспорил Бог честни български политици! Но да не Го намесваме Него, Той вероятно няма нищо общо, може това да са плодове на съдебната реформа, разработил се е българският съд, май! Няма да е лошо съдебната ни система да намали темпото в тази област, не е ясно колко доказано честни политици може да издържи България, да наблегнат тружениците на члена и алинеята на реформата. А то правдата тържествува у нас съвсем както във вица: Ако достатъчно дълго седиш на брега на реката, край теб ще премине яхтата на врага ти, забогатял през това време.

И като стана дума за съдебната ни система, не можем да подминем изказването на Бойко Борисов в Брюксел, че България желае европейски експерти в съда и прокуратурата, за да подобри работата им. Потвърждавало се е безброй пъти, че написаното във фейлетоните става действителност! В брой 4446 от 20.07.2012 г. на любимия вестник пишещият тези редове е написал други редове, в които предлага английски съдии да поемат съденето, стигайки до смелата мечта, че когато татковината ни се напълни с държавници, полицаи, чиновници и всякакви други, включително и обикновени граждани, чужденци от цивилизовани държави, България може и да стане страна за чудо и приказ. И ето, три години по-късно реализацията на този красив национален блян започва! Ние каквото можем, сме направили, но няма да стоим със скръстени ръце, ще помогнем и с виц, да четат особено внимателно чужденците: В България правилата за движение по улиците и пътищата служат не за организиране на движението, а за да може при катастрофа да се установи кой е виновен.

Реформи текат и в Реформаторския блок, потвърждава се вицът: За да станеш предсказател, е достатъчно да си песимист. Развоят на събитията в Реформаторския блок в резюме - който е за реформи не е във властта, който е във властта, не е за реформи, текат пазарлъци като от вица: Заменям пакет принтерна хартия формат А4 за автомобил "Ауди" от същия модел.

Но стига толкова злободневки, казано е във вица: В наши дни няма смисъл да мислиш дълго - няма да се побере в статуса ти в социалната мрежа.

Вместо това да погледнем напред - идват празници, идват светли дни, пък макар и само в душите ни, надеждата все още мърда и нека да си пожелаем през следващата година в живота ни да преобладават хората, за които искаш да пиеш, а не тези, заради които искаш да се напиеш. Това беше виц, но знае ли човек...