Шведската академия разкри архивите си относно връчването на Нобеловата награда за литература през 1965 г. Академията, която обявява носителя на наградата, пази в тайна имената на претендентите, които са били номинирани в продължение на 50 години и едва след изтичането им може да ги оповести. Наред с Михаил Шолохов, получил наградата, са били номинирани Владимир Набоков, Пабло Неруда и Хорхе Луис Борхес. От тях само Неруда печели отличието през 1971 г.

През 1965 година обаче за литературния Нобел са били издигнати още и кандидатурите на англо-американския поет Уистън Хю Одън, Лорънс Дърел, Лесли Поулз Хартли, Съмърсет Моам и Алън Силитоу. Впоследствие никой от тях не взема наградата. Единствен я печели ирландецът Самюъл Бекет през 1969 г., също номиниран в тази компания четири години по-рано.

Награждаването на Михаил Шолохов за романа му "Тихият Дон", публикуван през 1928 г., предизвиква яростни полемики. Редица писатели и литературоведи оспорват авторството му и твърдят, че романът е написан от друг, а дори и от няколко автори. Този въпрос и до днес не е решен.

Преди да спечели наградата, Шолохов участва в публичното осъждане на друг руски нобелов лауреат - Борис Пастернак, спечелил през 1958 г., като го обвинява във волунтаризъм. В резултат на психическия тормоз, който му организират съветските власти, Пастернак отказва наградата. От своя страна, при връчването на приза през 1965 година Шолохов отказва да се поклони на краля, както диктува етикетът.

Освен Пастернак и Шолохов, Нобеловата награда за литература като руски писатели са печелили още Иван Бунин през 1933-та, Александър Солженицин през 1970-а и Йосиф Бродски през 1987 година.