Слелият се с образа на Силвестър Сталоун персонаж Роки е и най-радушно приетото от критиката и публиката амплоа на актьора, сценарист и режисьор през годините - от дебюта на боксьора през 1976 г., удостоен с "Оскар" (в конкуренцията на "Шофьор на такси" и "Телевизионна мрежа"!) през четирите (различно слаби) продължения, до неочаквано топлия и носталгичен "Роки Балбоа" от 2006 г.

"Крийд: Сърце на шампион" по същество е "Роки VII", въпреки че заглавието му е различно, а Сталоун не излиза в пряка схватка на ринга. Филмът получи ласкави оценки в САЩ, но той не добавя нещо качествено ново към наследството на поредицата и със сигурност не притежава емоцията на "Роки Балбоа".

Режисьор и сценарист тук е Райън Купър. Застарелият Слай върти италианския ресторант във Филаделфия и рядко се отбива в залата за тренировки. Внезапно при него идва едно тъмнокожо момче, на което боксът е в кръвта - буквално: то е син на смъртния съперник, а по-късно близък приятел на Роки Аполо Крийд. Бащата е починал преди раждането и незаконният му син никога не го е виждал, но младият Адонис мечтае да върви по неговите стъпки.

Раз-два: Балбоа с известна неохота раздвижва изтощените си кокали и става тренер и ментор на момчето, което му вика "чичо". Не само героят Адонис, но и актьорчето Майкъл Б. Джонсън имат видим талант за бокс и движенията на младежа в залата са сред най-автентичните моменти във филма. За Сталоун да изиграе Роки, макар и в оставка, за седми път е букварно упражнение - там забележки също няма.

Не липсват обаче и слаби епизоди като връзката на Адонис със съседката му певица: в нея няма нищо от страстта между Роки и Талия Шайър. Най-голямото разочарование е финалният двубой на начинаещата надежда със самонадеяната боксова звезда: въпреки че Джонсън и съперникът му се движат сръчно по ринга, режисурата, монтажът, хъсът на тази сцена отстъпват на всяка една схватка от миналото на самия Роки.

А и от многобройните прилични боксови филми, които Холивуд ни сервира напоследък.