Българинът няма надеждна защита от некачествени и вредни храни. Това разкрива докладът на Сметната палата за работата на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ). В него са дадени конкретни примери за моркови, "натежали от олово", овесена каша с отровни гъбички, лазаня с месо, третирано с хормони и др. В много случаи част от лошата стока е хваната в складове и е иззета, но други количества са стигнали до хладилниците ни, а никой не е предупредил и приканил купувачите да върнат опасните храни.

Одиторите посочват, че агенцията по храните страда от хронично безпаричие, заплатите са ниски и това води до две беди - текучество и подкупи. В доклада, който обхваща голям период (2011-2014 г.), се посочва, че е пренебрегвано изискването за ротация на инспекторите. БАБХ не е имала годишни планове за проверки по магазини, заведения, складове, тържища и граничните пунктове. Според одиторите на Сметната палата не е организиран ефективeн контрол, има риск на територията на страната да бъдат допускани опасни храни, съществува риск от корупция.

В доклада са цитирани конкретни случаи, в които въпреки сигналите и проверките вредни стоки са стигали до домовете ни. Например пловдивското поделение на БАБХ било сезирано за пратка моркови с наднормено съдържание на олово. Бързата проверка открила празен склад - стоката била потеглила към търговци в цялата страна и дори вече била пласирана, установили последващите инспекции. "От областните дирекции по безопасност на храните, централата на БАБХ и министерството не са предприети действия за информиране на населението", констатира Сметната палата.

След сигнал за 1584 кг генетично модифицирани пуканки за микровълнова фурна проверките установили, че стоката бързо е плъзнала по магазините в цялата страна. От търговската мрежа били иззети само 6 кг пуканки. Останалите 1578 кг са били изкупени, а никой не е уведомил населението, разкрил одитът на Сметната палата. В аналогични сюжети до крайния потребител са стигнали лазаня със свинско месо със синтетични хормони, овесени изделия, в които бил открит токсичният деоксилеваленол и др.

По време на одита е била утвърдена процедура, при която, ако фирмата, която пласира вредни храни, не си изпълни задължението да предупреди населението и да прикани купувачите да върнат лошата стока, това трябва да направят БАБХ и агроминистерството.

Одитът разкрива, че БАБХ е работила по доста задачи с финансиране от еврофондовете и българския бюджет, усвоявала е средства, но реални плодове няма. Важни проекти, стартирали 2011-2012 г., не са завършени. Към март 2015 г. все още няма разработени модули за мониторинг, лабораторен анализ и контрол на качеството и безопасността на храните към специализираната информационна система за ветеринарен контрол. Не е изградена информационна система за лабораторен контрол и проследяемост на пробите и резултатите от тях, посочва Сметната палата.

Одиторите констатират, че законите ни са в крак с правото на ЕС, но подзаконовата уредба куца и това позволява инспектори и фирми да "тълкуват" правилата. Сметната палата дава над 20 препоръки - например да има денонощни дежурни във всички подразделения на БАБХ. Министърът на земеделието и храните и директорът на агенцията имат 6 месеца срок да предприемат мерки и да докладват за изпълнението на препоръките. От няколко месеца агенцията има нов директор.



НЕДОВЕРИЕ

В доклада се цитират и социологически проучвания, според които 40% от българите не са доволни от контрола върху храните, 40% не са наясно с работата на БАБХ и министерството и само 20 на сто одобряват работата им. В същото време едва 8% от населението вярва, че контролните органи бдят да не ядем опасни ГМО продукти.