"Искам аз да бъда потник / на гърба на млад работник", редеше рими при социализма колективният стихоплетец Трендафил Акациев. Сега сме в ерата на грубата демократична проза, но и тя е засукала соцмляко. Вестник "24 часа" се умилява: "Григор по потник", като добавя в стил мутромодернизъм: "Фенките полудяха по новия аутфит на българина".

Печатът всеки ден ни напомня, че новото е добре забравено старо. "Монитор" не жали мастилото, за да ни зареди със соцносталгия: "Снегорини от Татово време се задъхват в преспите"... "Част от роторните машини са 30-40 годишни, били са в резерва на армията", а сега пак са на първа линия, защото демокрацията ни е бъдещето на соцминалото. Очевидно си търси нов аутфит, връщайки се все към старото. Ако не вярвате, ето ви още едно заглавие от същия вестник: "ТКЗС-тата се връщат по немски модел". Не е удобно да говорим за ТКЗС-та след демократичната им ликвидация, но ако им залепим немски етикет, стават конвертируеми в ново време.

"Стандарт" също намига на носталгиците, които си спомнят, че при Тато бензинът бе по левче литърът. Има надежда: "Бензинът пада до 1,75 лв. за 8 март", пише чудопоклонникът. Какво пречи да падне и по-рано, щом в цял свят поевтинява от месеци?

"Труд" пък въобще не си прави труд да се показва в нов аутфит, а си я кара като пропагандист от рабфак. "Олигарси изнудват правосъдния министър", сочи изданието прътовете в колелата на прогреса, подаващи се откъм Съюза на съдиите в България. Те написали "класически донос, оформен като "открито писмо" до ЕК" за буксуващата съдебна реформа. Квалификацията за пъкленото писание се вижда слаба на автора и затова добавя следните епитети: "пасквил", "компромат срещу имиджа на страната", "провокация на лобистки кръгове", "завист и липса на морал и достойнство", "изнудване", "зависимият от олигарси ССБ" и пр. Блъскай, блъскай! Така се става герой на капиталистическия труд.