|
| Я ми дайте една "Стара планина" с овци! |
От една страна - с лента изглежда по-представително и крие шкембето. От друга - жената мрънка, че като накапя лентата с нещо и я бутне в пералнята, можело да пусне и да оцапа белите дрехи. Но че заслужавам орден - заслужавам! Защото съм последният... не, не екшън герой, с това шкембе какви герои, какви екшъни, последният патриот съм.
Идват онзи ден при мен едни - да не ви казвам какви - и викат, Белчев, ти, патриотино сладък, стига си се пристисквал като минаваш покрай магазините - вземи ни я продай, та да си живееш живота.
Какво да продам, питам, защото нещо хич ме няма в тая работа, а те се хилят и питат - ти като малък пял ли си песента за високи сини планини, небето като от коприна, това е моята родина?
Признах - пял съм.
Е, казват, искаме да ни я продадеш. Не родината, държавата. За родини няма търсене, виж, на държавите - котировките се вдигат.
И казаха цена. Хубава цена. Разумна. Какво ти разумна - направо прилична!
Питам ги - до мен ли допряхте, те викат - като плащаме, що питаш, според нашите юристи няма никакви юридически пречки всеки средностатичистически български съсобственик на държавата да си я продаде и да ходи да си живее където си ще по света, а ако му е толкова акълът - и у нас!
Напънах всичките си патриотични сили, ама къде ти сили при такава оферта! Това, патриотизмът у нас вече стига колкото да набиеш някой по-черничък в потайна доба, не повече. Виж, във финансите сме силни по нашите земи.
Добре, казвам, като сте толкова будали, да ви я продам. Но за да съм сигурен, че няма да я бастисате окончателно, искам нещо като следприватизационен контрол. Примерно, ангажимент, че като ми я купите държавата, после няма да променяте функциите и предназначението на обекта!
Ония се хилят и казват - ама моля ви се, драги собственико Белчев, какви ги говорите, как така ще променяме предназначението на държавата - напротив, ние ще укрепим това предназначение, така, че ще бъдете горд с направеното от нас! Това, което други за петстотин плюс четиридесет и пет плюс двайсет и шест години не направиха, ние ще го сторим за отрицателно време и ще отидем да пием кафе!
Стана ми любопитно и питам - какво толкова смятате да направите.
Ами, казват, например, ще осигурим отбраната на държавата. Такава отбрана ще осигурим, че никой враг коварен да не смее да припари насам!
Тук ми станаха малко съмнителни.
После, обещават, ще направим така, че съдиите да съдят по дебелите книги, а не по есемесите. По-нататък - ще въведем такъв ред, че вечер човек да може да се прибира спокойно вкъщи и да си заварва вратата неразбита. Децата му ще ходят на училище без да ги бият, учителите - също. Докторите ще гледат в гърлото и другите проблемни отверстия на пациента, а не в джоба му. Назначените от нас министри ще работят само за едната заплата. Техните подчинени - също. Пък ние поемаме ангажимента да се грижим за бившата ти държава с грижата на добър и отговорен собственик, така че всички на нашата новопридобита атрактивна територия да заживеят мирно и щастливо...
| Ей тука вече ми прекипя. |
Копелетата се объркаха.
- Според теб какво е?
Откъде да знам - аз ако знаех, щях да им го кажа. Но че не е това съм сигурен - всяка вечер го гледам по телевизията, а сутрин го чета във вестниците.
Изгоних ги. Аз, последният български патриот. Така че - ако днес живеете в суверенна и непродадена България, го дължите изключително на мен!
Дайте сега един акъл - старата планина с лента ли да бъде или без?
