"Трябва да сме особено предпазливи за бързото нарастване на дълга. Ако зависи само от мен, нямаше да се трупа дефицит и темата за нов дълг изобщо нямаше да е тема. Миналата година не успяхме да ограничим в по-сериозна степен дефицита, защото решихме хазната да подкрепи в максимална степен усвояването на еврофондовете. Но ако не вървим към намаляване на нивата, това ще престане да бъде тема за дълга и ще стане тема за данъчната система", коментира вчера финансовият министър пред представители на банките и на бизнеса. Според него сегашната структура на данъците е в състояние да покрива бюджетните разходи, но няма да издържи, ако върху бюджета се прехвърлят и външни дефицити, като тези в енергетиката.
"С много усилия успяхме да балансираме енергийната система, за да не трупа нови дефицити, но в сектора е налице огромна вътрешна задлъжнялост. Този въпрос може да се реши на пазарен принцип, ако спрем да гледаме на енергетиката като на част от социалната политика. Ако обаче тук заложим и фиска, темата за нивото на дълга и данъчната система ще се постави много по-остро", предупреди Горанов. Според него промяна в нивата на облагане в момента ще е голяма грешка и България ще загуби основно конкурентно предимство. "Не мисля, че сега е времето да решаваме този въпрос", заключи финансовият министър. По последни данни към ноември държавният дълг е 27.2% от БВП, а за тази година със Закона за бюджета е заложена възможност за поемане на допълнителни до 5.3 млрд. лв.
Изказването на Горанов не бе предизвикано от конкретен повод и остави впечатление за презастраховка срещу съществуващ натиск за прехвърляне на дълговете на енергетиката върху хазната. По данни на енергийното министерство към септември миналата година дефицитът на НЕК възлизаше на 3.7 млрд. лв., като 2.3 млрд. лв. от тях са от невъзстановени инвестиционни разходи по проектите "АЕЦ Белене" и "Цанков камък". В края на миналата година стана ясно, че чуждите банки нямат доверие на БЕХ и отказват да му предоставят поискания заем от 650 млн. евро без държавни гаранции. В бюджета за тази година няма заложени държавни гаранции за БЕХ. Според енергийния министър Теменужка Петкова и в момента продължават преговорите с банките, заявили интерес да отпуснат парите. Основната част от тези средства са нужни, за да може дъщерната на БЕХ Национална електрическа компания да се разплати с двете американски централи в "Марица-изток" за изкупувания от тях ток по дългосрочните им договори, а те, от своя страна, да изчистят задълженията си към държавните мини "Марица-изток". Дълговете на НЕК към двата теца надхвърлят 960 млн. лв. Тези плащания са и условие за намаляване на цената на електроенергията от тях.
Икономиката има потенциал за по-висок растеж от планираните 2.1%. "В края на годината държавата наля много сериозно финансиране по линия на европейските фондове и ефектът от това не е отрязан с нож към края на декември. Очакваме от пролетта да започне работа по сключените 1900 договора за саниране на многофамилни жилищни сгради, които ще вкарат като оборот в малките и средни фирми 1 млрд. лв.", коментира още финансовият министър. Според него това ще даде тласък за допълнителен растеж и донякъде ще замести ударното финансиране по линия на еврофондовете покрай приключването на стария програмен период през 2015 г. Горанов се надява политическата стабилност да повлияе по-сериозно и върху потреблението, защото хората продължават да държат парите си в спестявания. "Няма сериозна политическа алтернатива, клатенето на лодката при възходящ икономически цикъл няма да е от полза за никого", предупреди на два пъти Горанов.
,
