|
| *** |
Ваня Кастрева, зам.-министър на просветата: Да.
АХ: Отпадна, няма го. Някъде ще присъства ли изобщо или те няма да знаят за турското робство?
ВК: Ма никой няма да забрани на един учител да прочете това...
АХ: Ама какво ще рече да не забрани?
ВК: Ама защо искате само да бъде задължително?
АХ: Не задължително, ама те никога няма да го прочетат по тази логика, ако родителят не им го предостави.
ВК: Защо?! Защо не вярвате на българския учител? Ма моля ви!
АХ: На българския учител не му стига времето. Защо това произведение не присъства вече?
ВК: Вие не искате да разберете общата философия.
АХ: Общата философия е да отпадат неща, в които... Явно спазваме някаква политкоректност.
ВК: Да.
АХ: Спазваме ли политкоректността в "Даваш ли, даваш, балканджи Йово, хубава Яна на турска вяра"?
ВК: Това колегите филолози веднага ще ви се аргументират.
АХ: Искам аргумент.
ВК: Задължителността на литературата не прави учебната програма по-добра. Богатият набор от произведения, които трябва да бъдат изучени, изобщо не гарантира за качеството на учебната програма. Ние говорим за възможности на учителя да даде най-доброто на своите ученици.
АХ: Учители всякакви и не ги слагаме под общ знаменател. Но колко деца според вас ще прочетат нещо, което го няма в учебника?
ВК: Учебникът не е единственият инструмент за информация в днешно време.
АХ: Добре, вие откъде сте го учили?
ВК: Аз отново искам да кажа: защо се връщаме във времето на Петър Берон? В днешния ден информация вие получавате отвсякъде! Учебната програма дава задължителен минимум. Оттам нататък дори авторите на учебници - те могат да бъдат наистина творци.
АХ: Вие като творци на тази програма - "Даваш ли, даваш, балканджи Йово"...
ВК: "Даваш ли, даваш, балканджи Йово" - да, учила съм го в училище. Обичах много да рецитирам.
АХ: И ние го учихме наизуст между другото.
ВК: Точно така, много се рецитираше. Но един ученик може да го научи незадължително.
АХ: Вие го вярвате това?
ВК: Разбира се, че го вярвам!
АХ: Аз не ви вярвам... Не мога да ви повярвам, че един ученик ще седне да научи "Даваш ли, даваш..." ей така, по свое желание.
ВК: Не по свое желание. Когато с учителя е организирано. Ами във формите на извънкласни занимания. Защо мислите, че всичко трябва да се случи само задължително?! Не съм съгласна.
АХ: Ученици правят бойкот. Не искат да учат ромска песен, става въпрос за "Джелем, джелем". Те със сигурност я знаят и без да я учат. Аз съм абсолютно сигурен в това свое твърдение, но възмутени деца от плевенско училище сигнализираха за скандална песен в учебника по музика.
ВК: Така. Значи искам да кажа. Тази песен не е задължителна... Момент, нека да направим разликата, защото липсата на информация понякога наистина недобри позиви има към обществото. Тази песен е включена, тя е избрана от самия автор. Учебната програма дава знания, умения, компетентности, които трябва да притежава един ученик. И тя е инструментът на учителя. Оттам нататък авторският екип на съответния учебник - които сега са неограничен брой учебниците - решава какъв ще бъде пътят това да се постигне.
АХ: Чакайте сега. Учениците правят бойкот за тази песен. Тя свободно избираема ли е? Явно са ги накарали да я учат.
ВК: Ами учителят трябва наистина да подходи към децата си... Не. Защо са ги накарали да го научат, ако децата не са поискали? Може учителят веднага да илюстрира учебното съдържание с друга песен.
АХ: С друга ромска песен.
ВК: Разбира се.
АХ: Коя?
ВК: Има много подходи. Защо? Може да се подходи по различен начин. Най-важно е учителят да постави ученика в ролята на творец!
