Преглеждаме стари вестници и се ровим в обявите за работа. Приятелят ми най-усърдно чете, а после загражда с химикалка ситния текст.

- Гледай! - вика той. - "Търси се самостоятелен оператор по логистика". Това пък какво е?

- Хамалин! - казвам. - Преведено на човешки език това значи! Нищо повече.

- Супер! - вика приятелят ми. - Само дето обявата е от миналия месец. Ех, да можехме да си купим нов вестник!

- Ти - питам го - имаш ли някакво желание, какво искаш да работиш?

Приятелят ми бута вестниците настрани, настанява се удобно и вика:

- Много добре знам какво искам.

- И?

- Искам да работя държавна работа. Но едновременно с това нищо да не правя. Да получавам пари, без да си мръдна пръста! И най-важното - нула отговорност.

- Е - викам му, - че кой не иска това! Трябва да си луд, за да говориш обратното. Има ли такава работа, според тебе?

- Моето е по-специфично!

- Казвай, де, казвай!

- Искам да съм съветник на министър-председателя!

Зяпнах при тези думи!

- Стига, бе!

- Да!

- Ама там се работи денонощно, бе! Какво, не гледаш ли телевизора! Министър-председателят се кълне, че сън не спи, а бачка за благото на хората. Ако не бачка за народа, седи и мисли за държавата. Ако не мисли - става и дава нареждане на другите как да работят за хубавото на страната ни! На чист български език нарежда и на чужденците какво и как да сторят, че ние да сме щастливи. Ти нещо не си наред, че да искаш такава проветрива работа като съветник на премиера! Представяш ли си колко много копат неговите съветнициq за да смогнат на режима му!

Приятелят ми се хили най-нагло:

- Ти не си наред! Да си съветник на него е най-благата работа на света! Защото няма белези премиерът да слуша някого, да чува какво му се говори или пък да е чел написани програми. Не схващаш ли, че винаги прави каквото му хрумне или каквото се сети на момента!

Замислих се.

- Нямаш доказателства за това - викам му.

- Ти пък нямаш за обратното! - заинати се приятелят ми. - Всичко, което гледаш и чуваш по разните телевизии, казва само едно. Че премиерът не слуша никого за нищо!

- Хайде бе!

- Не следиш внимателно процесите! - вика приятелят ми. - От сутрин до вечер премиерът прави само това, което той си реши. Не виждаш ли, не чуваш ли? За него няма съвети и правила, няма закони и норми. Той се обажда навсякъде и за всичко! Той може да коментира всичко материално и нематериално на тази земя, да се обажда по телефона където си иска, да пише есемеси на когото си иска, да държи речи където му хрумне, по каквито въпроси се сети. Мислиш ли, че така са го насочили неговите съветници? Предполагаш ли, че съветниците му са писали такива програми за деня, седмицата или месеца? Аз не мисля. Сигурно те съвестно са си свършили работата, ама кой се интересува от ред и правила? Ей за това искам тази работа - съветник на премиера. Хем си честен, вършиш си работата, получаваш си заплатата, а от друга страна - на никой не му пука какво планираш, съветваш или мислиш и се прави нещо съвсем друго! Бонбон работа!

Замислих се.

- Такава длъжност - викам му - трудно ще се намери в обявите във вестниците!

- Знам - съгласява се приятелят ми, - аз и не я чакам. Но ти ме попита. Хубаво е човек да си мечтае, особено когато е без работа! Иначе съм готов и хамалин да бъда, ама няма! И там местата са заети.

Съгласявам се:

- Режимът днеска не оставя никого ей така на случайността. Всички сме или на държавна и партийна работа, или на улицата. И съм убеден, че за това никой не е давал съвет на премиера ни - той толкова го може.

Приятелят ми кима разбиращо.

- Така е - вика, - на изборите победи мнозинството. Изгубихме всички.