Имаше такъв хит в зората на чалга-ренесанса. Пееше се как камъните падат от небето, а на сърцето на лирическия херой капва капка. Песен с внушения - за разлъка, апокалиптични очаквания и упадък. Този мотив се процежда и във вчерашната преса - ачик директно! "Камък от Хемус затисна кола" - съобщава "Стандарт"; за "24 часа" това е плоча от мост; а най-обяснителен е "Труд": "Неремонтиран мост разби главата на гурбетчия".

Най-лошото е, че не само камъни, ами всичко пада, читателю! "Мазилка се срути върху осмокласник" - "Стандарт" за друго безобразие, а от кабинка на лифт пък паднало цяло дете ("24 часа"). Трябва да поясним, че "гурбетчията", пострадал при първия случай, не е бежанец, а нашенец. Младежът бил тръгнал по гурбет из Америка, дошъл си за кратко, уж да се порадва на родината, пък на - вместо носталгични радости го замерил отчекналият се бетон на магистралата. Като съберем две и две, излиза какво - все млади хора покрай тия пусти камъни и падането им, нещо символно има тука!

Падат не само камъни и деца, ами и текстове от читанките. Паднал "Бай Ганьо в банята" от изучаване в часовете по литература - "Стандарт". Министър Тодор обяснява в "Труд", че лично махнал текста, защото България била "мръднала доста от онова време". Че е мръднала, мръднала е, съгласни сме с министъра, но се боим, че е мръднала или ментално, или към канала в къпалнята. За нпо-проста дупки пише "24 часа" по повод закъсалия университет във Велико Търново. "Средствата постъпват, но отиват за запълване на други дупки" - жали се ректорът Бонджолов, и стене, че ВУЗ-ът е пред фалит. Пада моралът, пада образованието, читателю, а като попитаме защо, разни експерти се сърдят. Примерно някой си доцент от СУ Бойко Пенков бил рекъл пред "Труд": "Не съм кондуктор в спален вагон, за да обяснявам кой влиза и кой излиза". Мисли горкият, че кондукторът с това се занимава. Не е чел "Бай Ганьо пътува", види се.