|
| *** |
- Тоя е костелив орех - казва Гуньо. - Не може ли заместника му?
Данко се подхилва.
- И двамата, и двамата! Направо да ги изкормим. Ф-ф-фатално!
Това ми е познато отнякъде, но нали сума ти неща се разместиха в школските програми, забравил съм откъде.
- Заместникът е наш човек - информирам колегията. - Като бутнем този, той ще дойде на негово място. Като за начало - да му турим едно "мерзавец"?
Гуньо клати глава.
- Старомодно. По-добре "хибрид". Много се харчи. Или - "зелена еуглена".
- Това какво е? - интересува се Данко.
- Само това едноклетъчно остана свободно! Откъм добитъци сме много зле! Амебата вече я използва конкуренцията, октоподът отплува, котараците се качиха на покрива, хидрата също замина... Евентуално - да подирим роднинска връзка с лелинчото на бабалъка на оня, дето всички го попържат.
- Най обичам, кога напопържам някого - обажда се Данко.
Това пак ми звучи познато, ама сега няма време да се сещам откъде. Поръчката е спешна, поръчаният индивид много се пречка пред целокупния национален прогрес и народното величие.
- Какво знаем за тоя чвор? - давам им задача. - Къде живее?
- Нямам представа - вдига рамене Гуньо.
- Добре, значи - обитава таен палат в полите на Витоша. Купен на името на малоимотния гражданин от ромско-цигански произход Леонсио Спиридонов. Как отива на работа?
- Това го знам - оживява се Данко. - Виждал съм го - с автобуса.
- Пишем - придвижва се из града с огромен мерцедес. С нагло нарушаване на всички правила - в бус лентата. И замърсява с дизела си околната среда.
- Ама рейсът е на газ!
- Значи - взривоопасен и застрашаващ сигурността на околните. Някой да го е виждал пиян?
Колегията вдига рамене.
- Имаме два варианта - че е таен алкохолик, или че смърка нещо в клозета. Научено от достоверен източник. Имаме ли източник?
- В коридора чакат два - кима Гуньо. - Да влязат ли?
Няма смисъл. Знам ги неговите източници. Ех, едно време какви източници имаше... Нека чакат - ако стане напечено, ще извадим един за ушите и ще го хвърлим на прокуратурата, за да видят всички, че на тоя свят има справедливост и възмездие.
- Пък аз най обичам, кога напопържам някого - пак се обажда Данко. - Или да кажа, че съм му таковал сестрата...
Гуньо го затиска на стола.
- Той ако има сестра, сигурно е над седемдесетте...
Данко обаче не пада по гръб:
- Аз - на млади години...
- Кога, бе? Когато си бил на десет ли?
Понякога идеите идват от съвсем неочаквани кухи глави.
- Данко - целувам го по потното теме, - хаирсъзино неден, ти, дете невинно на природата, евала ти прайм, ей сега му се разката майката на обекта отвсякъде!
- Аз - сестрата - дърпа се Данко.
- Майката - в преносен, сестрата - в буквален! Само че не ти - нея, а тя - теб! Съблазнила е невинното детенце по най-перверзен начин, и то така, че то вече десетилетия не може да се възстанови от нанесените психически травми! И ние на брата на това чудовище сме поверили такива отговорни функции! Кой знае какви мръсотии му се въртят в главата и какви ги върши в двореца си или в огромната лимузина! Накъде отива България?
- Накъде? - пита Данко.
- Много искаш да знаеш - казвам му. - Бягай навън да се почерпиш с източниците, ние с Гуньо ще спретнем концепцията за кампанията "Не на овластените педофили"!
- А може ли, докато ги черпя, да ги попържам?
- Става - разрешавам. - Но не много, само колкото да им вземеш страха - може да потрябват!
