|
| Проф. Георг Краев |
-----
- Доколко се интересуваме от фолклора в днешно време?
- До никак. Големият проблем, и съжалявам, че трябва да навляза в политическите дебри на соцкултурата; но тази соцкултура във висока степен е виновна за превръщането на обичая, който ние заменяме с чуждата дума традиция, в зрелище. С други думи - в художествена самодейност. Докато Западът започна, най-вече след Втората световна война, активно да разгъва възможностите за манипулация чрез попкултурата, то соцкултурата го вършеше с художествената самодейност. И това стана под хитрата шапка за "изявата на таланта" - "Единство, творчество, красота." Да, имаше състави, но те пък имаха главен художествен ръководител. И той си беше откровен манипулатор, най-често дълбоко неразбиращ същността на изключително сложното явление, наречено пак с хубавата чуждица фолклор. Ние, незнайно защо, предпочитаме нея вместо хубавото българско "народно умотворение". И оттук започват големите беди. Създават се прочутите ансамбли, които, строго погледнато, са модерна форма на артистичен живот, но са подобие, нещо "а ла", на онова, което се нарича народно умотворение. Те са парафолклорно явление, т. е. минали са покрай него и леко са го забърсали. Подобно на всичко онова, което става в България след Освобождението, и така красиво е описано в комедийката "Криворазбраната цивилизация".
- Тогава защо продължаваме?
- Продължаваме със стари фолклорни форми по простата причина, че при едно унищожено селско стопанство не може да има повече фолклор. Има някакви негови градски форми, но те отново са парафолклор, а не класика. Това, че нямаме село, не е само наш, а световен проблем. Всичките тия форми на съхранение, на автентичност, на не знам какви си измишльотини, особено щуротиите на ЮНЕСКО за запазване, само съхраняват неща за посещения на туристи. Правим-струваме, но човечеството все около парите се върти. Големият проблем и хубавото всъщност на днешното време е, че когато говорим за фолклор, разни нещица продължават да битуват в своите параформи. Което си е много добре, тъй като по един или друг начин напомнят онзи сантиментален и типичен за българина начин на мислене за онова "невероятно красиво минало, когато"... Тази носталгия идва и от непрекъснатото хленчене: "Това днес ми е лошо", "Онова ми е лошо". За това обаче отново е виновна манипулативната култура на соца, който живееше на две равнища. Де юре всичко беше съвършено, а де факто - нищо. Не случайно спецификата на мисленето е изкривена на родените и отгледаните при социализма, а сега опитват да решават проблемите в училище - дали да се учи това или онова? А не се поставя въпросът: "Как да прочетем наново нашето минало?" И не е въпросът, че положението на народа е станало невъзможно. Е, добре, станало е такова, но как е вдигал сватби "невъзможно", как е вярвал в Христа "невъзможно"?
- А в какво е мъдростта на фолклора? Защо го смятаме за мъдър?
- Много е мъдър. Мъдростта му не е книжовна. Големият проблем е, че го четем, а той няма нищо общо с писмеността, защото е устно творчество. Цялата съветизация на изучаването на фолклора е оправдана от идеологическа гледна точка на манипулацията на соцкултурата и дълбоко неразорана нива от гледна точка на сегашните демократични изисквания към българина. Попитайте което и да е дете от което и да е средно българско училище защо планината Витоша се казва така и защо на нея има Копитото, защо друга планина е Люлин, защо в София има квартал Подуяне. Няма да ви отговори, защото няма кой да му го обясни.
- Тоест равнището на народното познание спада, така ли?
- Проблемът е малко по-различен. Няма народ, а има: "Роден съм в Разградско.", "Роден съм в Шоплука", "Роден съм еди-къде си" и чак някъде на трето място е "Роден съм в България." т. е. образът на страната се предлага чрез регионалното, но регионалната култура е напълно унищожена в наши дни. При соцкултурата София беше сърцето на родината, но и център на света, Варна беше морска столица, Търново - старата столица, Благоевград - столица на самодейността. Тези много важни емблеми бяха напълно унищожени по простата причина, че не умеят да функционират по начина, по който са замислени, защото са безсъдържателни. Това означава инженерите на културата и най-вече тази странна организация, наричаща себе си Министерство на културата, да се грижат не да влязат в "Лувъра", а в сърцето на българина, който е напълно деетнизиран. Неговите представи за българското са книжовни и във висока степен - манипулирани. Най-важното е устността - умението да се говори български с българска реч. Вижте нашите деца как мрънкат, когато трябва да говорят пред камера. С интерес, по-скоро научен, наблюдавам как се разгражда обичайната система на българина и се превръща в сивота.
- Имате предвид цялостната ценностна система ли?
- Този въпрос е безкрайно сложен. За коя ценностна система иде реч? За онази преди XIV в., за онази между XIV и ХХ в., за онази през Третото българско царство, при социализма или за сегашната? Няма я. Няма харта за това какво ще се случи с България, или както казват моите приятели сурвакарите от Перник: "след като ни помете демокрацията". "Това ценно ли е, или е безценно?" "Колко години от живота ни ще трябва да отидат за тая ценност", "В какво ще бъде изразена?" Ще ми бъде много интересно един политик да ги изреди. Първа е тая, втора е оная, трета е друга. Всяко нещо е период и преход. Нашите са безкрайни, защото няма обредност, която да ги превърне в минало, и то такова, което да бъде "нашето минало".
- А по-умни ли са старите българи от днешните?
- Определено. Не само по-умни, а и по-разумни. Те са знаели какво е подредба и са живеели подредено към общността. За държава започва да се говори далече след 1878 г. Ние не знаем какво българинът е разбирал под държава, защото нямаме нито едно проучване за това. И искам да попитам каква е разликата между борбата за власт и борбата за България и защо днешните деца не учат именно това?
- Защо има толкова нееднозначни оценки за фолклора?
- Той не може да бъде оценен. Големият проблем е лекотата, с която се отричаме от него в името на това да бъдем - нямам представа какви. И защо трябва да бъда такъв, а не онакъв. Демонстрацията "Имаш право на говорене" е една от големите глупости, с които отново ни манипулират. Какво от това, че имам право на мнение. Няма пиетет към старината. Ние и за социализма говорим с отвращение, а не би трябвало, след като той вече е станал и е част от нашата история. А тя е висоти и низини. Да, на мен най ми харесва периодът на Иван-Асен II, но пита ли ме някой? Така че, когато говорим за мъдростта на българите, тя е в цялата тази безкрайно сложна йерархия на доброто старо класическо патриархално общество.
- Какво във фолклора ви се струва най-интересно?
- Няма неинтересно. Всичко е невероятно.
- А най-неизследваното?
- О-о-о, то няма изследвано. Ако някой се е опитвал да го прави, то е по социалистически. Има огромен натрупан материал, но той е събиран по интелигентски и се прави жалостив опит да се каже, че тоя народ е интелигентен. А той е нормален. Българинът дели времето на празник и на делник. В делника работи и няма време за щипане на моми. Той има "горница" - "работя", и "долница" - "веселя се". Интелигенцията много трудно може да преглътне тая долница по простата причина, че я смята за просташка. Много големият проблем е, че фолклорът не познава свободното време за разлика от индустриалното общество. Сложнотията в България е в това, че сега нито едното го има, нито другото и всичко е полусамодейност. Иначе нямаше да празнуваме 14 февруари хем като Свети Трифон, хем като онова палаво момче Валентин. Ако имахме културна индустрия и свързаната с нея попкултура, то тогава тя щеше да възпроизвежда образите на виното и в крайна сметка да стигне до "жени и вино, вино и жени". Но както казват руснаците, когато човек е глупав, то е задълго. С други думи, всички ония, които се занимават с инженерство на културата, се правят на "европейци" - нещо което не знам какво е. На кой европеец точно се правят? Англичанин, немец, италианец, румънец, грък? И защо тия, последните двама, не ги смятаме за европейци, ами само за съседи? Тия неща трябва да бъдат изучени от науката етнология, но за тази наука няма пари.
|
| Георг Краев |
