Стабилният кабинет на Бойко Борисов опрасква трети министър заради статуквото. Премиерът отстрани просветния шеф проф. Тодор Танев по възможно най-грозния начин - без да му го съобщи лично, преследвайки съвършено различни политически цели. Самият Танев, който може да бъде упрекван за много неща, в случая плати цената на страха и некадърността на четирима министри преди него. Отстраняването му бе грозно подпомогнато и от кръгове в Реформаторския блок, които отдавна имат апетити към това министерство. Най-лошото е, че с обезглавяването на Министерство на образованието точно в този момент шансовете всичко в сектора да се обърка главоломно нарастват.

Оставката на Танев е



индулгенция за истинските виновници за програмите



Ако има нещо безспорно в скандала около новите учебни програми за II, VI и VIII клас, които бяха използвани като повод за отстраняването на Танев, това е, че той нямаше как да се размине. Тодор Танев като министър има малшанса да прилага изцяло нов закон, който се бави години наред и бе приет преди броени месеци. Законът изобилства от недомислици, но Танев може само да го изпълни и то в спешен порядък - и с новия учебен план, и с промените в новите учебни програми.

Не така постъпиха предшествениците му на поста. Днес премиерът Бойко Борисов обвинява Танев, че министерството предприема необсъдени с обществото промени, но всъщност времето за дебати отдавна мина. Новите учебни програми, за които днес има скандали, са писани през 2012 г., при първия кабинет "Борисов". Тогава министър бе Сергей Игнатов, а ресорен зам.-министър, отговорен именно за учебните програми, бе Милена Дамянова - сега шеф на просветната комисия в НС и пръв критик на Танев. Програмите бяха писани с пари от еврофондовете по проект с общ бюджет 10 млн. лв. и в нито един момент нито думичка от тях не излезе извън кръга на работните групи от учители и университетски преподаватели, привлечени да ги съставят. Вместо да се опитва да проведе един достатъчно широк дебат още на ниво съставяне на програмите, министерството предпочете да мълчи и да чака довършването и приемането на вездесъщия законопроект за училищното образование. От дебата се изплаши и министърът на образованието в кабинета на Пламен Орешарски Анелия Клисарова, която след шумен скандал с програмите по литература предпочете да ги свали и пренаписва. Сега време за пренаписване няма. А прословутата думичка "съжителство" в темата за традициите и бита на християни и мюсюлмани от програмата за 6-и клас, която разбуни духовете, присъства като цел и в настоящата програма, а като формулировка преповтаря дословно тази от подготвените с парите от ЕС проектопрограми от времето на ГЕРБ. От проекта на ГЕРБ е и терминът "завоевание".

Разбира се, Танев също има вина за случващото се. Програмите можеше да се представят много по-внимателно и пълно, за да не възникват пожари с едно или друго разместване на материал. Танев има принос и за част от проблемите с новия учебен план, но и там вината е колективна. Тези теми по дефиниция са буре с барут и е изключително нечестно този, който върши работата, да излиза виновен, а снишилите се - да оцеляват.



Танев е чужд сред свои, реформата продължава



Оставката на Танев даде повод да бъдат припомнени и отделни негови абсурдни изказвания, срещу него се изля поток от грозни обиди. Истина е, че някои от странностите на министъра трудно могат да се забравят - то не бяха университети за възрастни, свитъци към учебниците и т.н., но срещу тези залитания могат да се посочат и достатъчно смели постъпки на министерството - като позицията по назначаването на временен ректор на академията в Свищов или проектът за промени в закона за висшето образование със сериозно обвързване на пари и качество. Дори и да отречем всичко това и да приемем твърдението, че от проф. Танев министър не става, въпросът защо изобщо е бил номиниран и кой носи отговорност за това остава. Танев всъщност е вторият министър на Реформаторския блок, който пада от приятелски огън. Нещо повече - около него се разрази изключително грозен вътрешен кадрови скандал със закани от рода на "докато се върна, този да не е министър", а апетитите към овакантения пост и вървящата с него оперативна програма са направо отблъскващи. Долу-горе по същия начин се разиграха нещата и при отстраняването на правосъдния министър Христо Иванов.

Лошото е, че и в образованието, както и в правосъдието, занапред не се задава нищо добро. Премиерът маха не само Танев, очаква се с постовете си да се простят ключови кадри в ресор средно образование. Това се случва в момент, в който се пишат стандарти за прилагане на закона за училищното образование, и на фона на вече изоставаща подготовка на новите учебници за 1-и и 5-и клас. Трусове могат да се чакат и във висшето образование - МОН ще трябва да отстоява трудни промени в приема на студенти. Който и да е новият министър, образованието ще е турбулентна зона и системните проблеми със сектора, за които сега говори премиерът Борисов, ще продължат.