Обаче. Как е възможно една санкция на един административен орган, какъвто е съответната Комисия към БФС, да няма възможност да бъде обжалвана пред Арбитражния спортен съд, българския, само защото в мотивите на Комисията не е написана тази възможност?
Само днес и само за теб: специална промоция на безплатна, лежерна и мързелива като съботно мрачно утро правна консултация...
В най-общ смисъл... и без много осторожност в използването на термините...
Ако си спомняш, подуянци казаха, че няма друга права възможност да се оспори решение на комисия на БФС, освен ако БФС не се съгласи на арбитраж. Затова "Левски", считайки, че е заинтересована страна по казуса, направи предложение на БФС да подпишат споразумение за арбитраж. Нали подуянци казаха, че ако БФС отхвърли предложението, няма да има друга правна възможност решението на комисията да бъде преразгледано?
Такааа... БФС не приеха предложението на "Левски". Следвайки публичните изказвания на подуянци, историята трябваше да спре дотук.
Да, обаче тук се появява специалиста по спортно право Градев и казва, че понеже във втория мотив, с който БФС отказва сключването на арбитражно споразумение, е посочено, че подуянци могат да се жалят директно в Лозана, това било индиректно съгласие на БФС за арбитраж.
В правото няма такова нещо като изричен отказ, който да означава индиректно съгласие (да не се бърка с института на мълчаливия отказ, или мълчаливото съгласие). Ако в решението е записано "Реши: отхвърля", каквото и да пише в мотивите към решението - ако ще да пише и това, че решаващият орган/ институция/ съд считат, че предложението следва да бъде прието, пише ли "Реши: отхвърля", и Турско да стане, отказът си е отказ.
Оспорването на отказ по своята същност не може да се преюдицира от мотивите към отказа. Правото да се продължи производството пред горна инстанция произтича пряко от правната норма. Абсурд е решаващият орган да определя в своето решение, подлежи ли то на обжалване, протестиране, оспорване или не. Решаващият орган, съгласно разпоредбите на съвременното процесуално право, е длъжен да посочи пред кого и в какъв срок може да се обжалва неговото решение или определение (особено, ако с определнието се пресича по-нататъшното развитие на процеса). Но задължението за посочването на тази информация не може да се приема като право на органа да прецени, подлежи ли на обжалване решението му или не. Основание за оспорване може да бъде липсата на мотиви, тяхната непълнота, неотносимост и прочее, но това е друга тема. Няма да се учим сега на процесуалноправни науки....
В нашия случай евентуалното право на "Литекс" и "Левски" да жалят решенията на комисиите на БФС произтича директно от правните норми. С отказа си да разгледа по същество техните жалби, БФС не може да пресече процеса и подаването на въпроса за разглеждане на въззивна или касационна инстанция. С още по-голямо основание следва извода, че мотивите към отказа
не могат да се тълкуват като съгласие за разглеждане на въпроса от по-горна инстанция.
Възможно е правото да се жали пред съда в Лозана да се предпоставя от задължителното произнасяне на БФС. И ако то не бъде извършено, съдът в Лозана да откаже да разгледа по същество жалбата. Но тук имаме становище на БФС, че жаленето по решението на комисиите не следва да се прави пред него.
Ако приемем, че отказът на БФС дава правото на "Литекс" и "Левски" да жалят решението на комисията пред съда в Лозана, то това право в никой случай не произтича и няма начин да произтече от единия от мотивите за отказ. Ето защо първоначалото становище на "Левски", че без арбитражно споразумение не може да се разгледа въпроса в Лозана и последващата позиция, че с един от мотивите в отказа (подчертавам отказ) си БФС индиректно се съгласява на арбитраж, ако и да постановява отказ, е пълна правна безсмислица.
С интерес ще гледам какво и как ще реши Лозана.
