България си проби отново място в първата десетка на най-съдените държави в Страсбург, след като преди година за първи път изпадна от непрестижната класация и зае 12-о място. Огласената статистика на Европейския съд за правата на човека показа, че през 2015 г. нашата страна се е наредила на 7-о място с 28 ефективни присъди за нарушения на Европейската конвенция за защита на правата на човека.

Пропадайки с 5 места, държавата се оказа на равнището, където е била 11 години по-рано, и дори се е представила още по-зле, защото през 2004 г. тя е заемала 7-о място с 25 осъдителни решения, а през миналата година го е заслужила с 3 повече. Като се има предвид, че от няколко години съдът в Страсбург се стреми да се разтовари от затрупващите го десетки хиляди дела и допуска много малко до крайно решение,



България буквално е извършила "подвиг",



увеличавайки присъдите си.Така например през 2015 г. само 2% от чакащите решение 794 дела са били признати за допустими. Това са 15 броя, към които са се добавили и изостанали от предната година допустими дела. Така е набъбнал резултатът през 2015 г.

Привидно нищо страшно не се е случило, защото на сметката на други държави се водят много повече нарушения. В абсолютни числа първенец е Русия със 109 присъди (през 2014 г. имаше 122 присъди), но спрямо значително по-многобройното си население (146.267 млн. души) тя въобще не е най-драматичният случай. Въпреки това Москва се дразни от решенията в Страсбург и затова обяви в края на миналата година, че ще ги изпълнява само след като пита своя Конституционен съд дали не противоречат на руската конституция. Втора по присъди отново е Турция със 79 решения (предната година имаше 94), трета пак е Румъния със 72 присъди (преди имаше 74), четвърта е Украйна с 50 присъди (преди имаше 39), пета е Гърция с 43 присъди (преди имаше 50) и пр.

Ако резултатите на лошата десетка се разгледат не като абсолютни, а като относителни числа спрямо броя на населението, ще се получи голямо разместване. Още по-интересно е да се види как тези държави тежат във "вечната" статистика на съда в Страсбург, водена от 1959 г. Съпоставим ли общия брой присъди на всеки един милион жители, ще разберем грубата истина



къде в Европа е най-рисково да се живее



от гледна точка на базови човешки права. Няма да е сензация, ако се каже, че България е сред първенците. Тя е в много оспорвано състезание с Гърция от години, но откакто през 2012 г. й отне първенството, главният въпрос бе докога ще издържи на срамния връх. През 2015 г. фотофинишът показа, че Гърция се е покатерила над нея само с 3 стотни. Ето числата: от 1959 г. (а в действителност от 1992 г., откакто ратифицира конвенцията за правата на човека) България е инкасирала 524 осъдителни решения. Сметнати върху броя на населението й (7.202 млн. души), това прави 72.75 присъди на всеки 1 милион жители. Гърция е записала на своята сметка 787 присъди, или средно по 72.78 на всеки 1 млн. жители (при население 10.812 млн.). Като се има предвид, че Атина е на съдебната състезателна писта 18 години преди България, може да се каже, че ние все пак бягаме по-бързо (Гърция ратифицира конвенцията през 1974 г.) Иначе в абсолютни числа нашата страна твърдо е на 9-о място (на първо е Турция с 2812 присъди, след нея е Италия с 1780, а трета е Русия с 1612). Общата статистика дава само приблизителна представа



коя държава колко уважава народа си



Много важно е кои негови човешки права си позволява да гази най-често. При 28 присъди срещу България са установени общо 56 нарушения (средно по 2 на присъда). Доминират нарушенията от първата половина на конвенцията, където се защитават най-важните права. Най-много - 16 нарушения са открити по отношение на чл. 3, който забранява изтезанията (1 нарушение), нечовешкото и деградиращо отношение (10 нарушения) и липса на ефективно разследване (5 нарушения). Правото на живот по чл. 2 е нарушено два пъти заради липса на ефективно разследване. Правото на свобода и сигурност (чл. 5) е нарушено 3 пъти. Правото на справедлив процес в разумно време (чл. 6) е потъпкано 8 пъти, а 9 пъти е установена липса в България на ефективни правни средства за защита (чл. 13).

Зад всички тези нарушения стоят не само разбити човешки съдби, но и убита вяра в българското правосъдие. Знае се, че много малка част от безобразията на властите стига до европейска санкция. По принцип



виновниците са спокойни, че лично не рискуват нищо,



защото не плащат от джоба си десетките хиляди евро, записвани всяка година на сметката на държавата като обезщетения за пострадали от нейния произвол. Някои политици вече натрупаха солиден пасив за България. До 2014 г. лидер бе премиерът Бойко Борисов с 58 648 евро, следван от Цветан Цветанов с 49 100 евро. Но както се случва нерядко, старателният ученик надмина учителя си и през 2015 г. в пасива на държавата по вина на Цветанов сумата набъбна на 93 100 евро (добавиха се още 44 000 евро заради златоуста Цветанова "присъда" срещу Дидо Дънката по казуса "Медузите"). Така докато Европейската комисия се въздържа да сочи в докладите си имена на политици и магистрати, станали причина за критиките му срещу българското правосъдие, съдът в Страсбург намира начини да ни даде по-конкретни ориентири.

Лесно е да се каже: И какво от това? Още по-лесен е отговорът: Страсбург дава, но в кошара (затвора) не вкарва. Само от българските граждани зависи да търсят сметка на онези, които ги тормозят и излагат. Ако знаят виновниците (защото не се крият) и въпреки това покорно се стичат на избори, за да ги избират отново и отново, няма защо да се сърдят на европейските институции, че ги приемат и търпят като техни представители. В крайна сметка Европа отдавна е признала, че всеки народ има такава власт, каквато заслужава.