Наближава Св. Валентин и покрай сиропа, от който вестниците вече лепнат, се прокрадва и темата за платената любов. Впрочем тя винаги е актуална за древните професии журналистиката и политиката. Обичайните термини по тази проблематика не се отличават с голяма оригиналност. Незнайно защо по някое време проститутките започнаха да ги наричат "жрици на любовта" или просто "жрици". Така институцията жрец бе компрометирана тежко и задълго.

"Монитор". "Ненчев уредил жрица с шефски пост в МО. И друга чиновничка във ведомството му изловена да прави секс за пари". Поради тази именно причина на тези служителки бил отказан достъп до класифицирана информация. А по филмите и шпионските романи е обратното - секс шпионките имат най-широк достъп до всякакви чувствителни информации. Друг важен факт от дописките за Ненчев в "Монитор" и "Телеграф" е, че министърът е обработвал скалпа си естетично: "Армейци писаха в социалните мрежи и за друга дама, назначена от министъра с присадена коса". С какво присадената коса на Ненчев повишава информационната стойност, не се наемаме да анализираме.

Колкото до сближаването за пари - имаме ли право да съдим? "Половината българи чакат пари от мама и тати. Всеки пети разчита на баба и дядо", разправя "Новинар". А който не иска да протяга ръка към родителското и прародителското тяло, явно трябва да прави прогнози със своето тяло. Или с вестникарското тяло. Тяло на латински е "корпус", от там идва и модерната дума "корпулентен".

Хубаво е, че има кой да плаща за тия тела. Макар че платената любов обикновено не се прави с цел размножаване - "Милионерите пак се множат. Откриват 23 нови депозита над 1 млн. на месец", експлодира "Стандарт" на 1-ва стр.

Сериозната проституция си има утвърден бизнес модел - за момичето се грижи сводник, който я защитава.

На държавно ниво е същото ("Стандарт"): "Защита. НАТО ни праща батальон. Готви се масиран десант край Ямбол".