Една найлонова торбичка колкото и да е голяма, все някога се напълва. В моя случай това си е грижа, защото съм на партера и не мога да я метна през прозореца както простаците над мен.

Излязох в сгъстяващия се като предстоящ банков фалит вечерен мрак, направих крачка-две и набих спирачки, скърцайки с подпетени обувки по плочките.

- Комши! - изграчих грозно, зловещо. - Какво ти е?!

Той дума не каза, само мръдна с вежда в смисъл "Орини ми се от главата!" и продължи да стърчи върху обърнатата щайга, а лампичките от елха, омотани около пъпешообразното му тяло, мигаха отчуждено. Сетих се къде се корени явлението:

- Казвах аз да не бухаш онези буркани с мухлясало кьопоолу при мармалада, ама ти не, казанът щял да свърши своето!

Това го накара да трепне, проговори:

- За моята отлежала гроздова отрицателни нагласи няма да създаваш! Нали и ти лочи от нея като естествен монополист природни ресурси!

- Защо си щръкнал тук в разрез с обичайната практика? - репликирах.

В гласа му имаше много достойнство:

- Статуя съм, от новите, от хайтовките.

Стана ми интересно:

- На кой владетел?

- Уточнява се. Предложиха ми да съм Крум Страшни, обаче той нали е изкоренил лозята, организмът ми го отхвърли. Получих още няколко оферти, засега са потвърдили наследниците на една баба и клуб "Приятели на откраднатата статуя на козичка от парка". Ти да имаш нещо за увековечаване в народната памет?

- Може и да имам - казах резервирано. - Ти ще почерпиш ли по стар български обичай, преди да са го махнали и това от учебниците?

Той потри зиморничаво ръце:

- Родолюбива идея. Я се качи до жената, тя има рефлекс.

При ясни указания краката сами тръгват, знаете. Комшията подвикна след мен:

- Като минаваш покрай Митрев срещу тебе, кажи му да спре тока, за днес приключих!

Митрев не реагира добре на вестта, изсъска:

- Всеки гледа да ти бръкне в джоба! Какво му пречи лампичките цяла нощ да мигат?! Три удължителя съм включил заради него! - после се натъжи - Не уважава българинът екологичното електричество!

- Твоето от солари ли е? - проявих интерес.

- От контакта. Ни дим, ни отработено ядрено гориво, чисто като къпана еколожка! И да кажеш, че му го давам скъпо, не, тройно му го давам, което като стимул е нищо!

Пожелах му приятна вечер, като мислено си отбелязах на връщане да се изпикая върху някоя от връзките, та утре, като пусне тока, да му гръмнат бушоните.

Лампичката на асансьора светеше, явно гадта Петров от четвъртия етаж пак е оставил вратата отворена. Закатерих се като балкански шерп. Кабината бе на третия етаж, пред нея дремеше на стол Иванов, но щом ме усети, скокна и заскандира:

- До-ко-га! До-ко-га!

- И аз това питам, Иванов! - казах осъдително и понечих да се кача в асансьора.

Той прегради пътя ми:

- Блокада!

- От какъв зор?!

- В отговор на блокадата на нашата граница от гръцките фермери! Ще дойде в нашия вход гръцки фермер, ще поиска да се качи на последния етаж с асансьора, обаче - на! - ще му се разкаже играта, както сега на нашите героични тираджии! Освен това привличам вниманието на обществото към безобразия като ишиаса ми! Жена ми е дебела, докога!...

Оставих го и продължих нагоре чак до шестия, заветен етаж.

- Ето! - подаде ми шишето и чаши комшийката. - И му кажи на моя, че качествата на една жена президент биха били не по-лоши от качествата на един мъж президент!

Кимнах задъхано и тръгнах обратно.

Комшията седеше върху щайгата, оживи се, като ме видя.

- Сипвай - казах му, - аз само ще хвърля боклука.

Направих го върху останките от тревна площ, а торбичката грижливо сгънах, още ще ми влезе в работа.