Масовите бягства от бежанските центрове са тенденция от месеци. Данните сочат, че от миналия август до края на януари по този начин са изчезнали 4102 души, а към днешна дата броят им е още по-голям. Само след месец, с идването на пролетта, се очаква засилване на бежанския поток, а днес държавите от Вишеградската четворка - Чехия, Словакия, Полша и Унгария, се събират, за да обсъждат мерки за спирането му, като едно от исканията е българското правителство да засили охраната на южната ни граница.
От агенцията и МВР описват масова практика у нас - нелегално влезлите в България чужденци биват регистрирани, когато бъдат заловени. След това те заявяват, че искат да кандидатстват за статут и закрила. Полицаите ги карат в София в някой от центровете на ДАБ. Оттам обаче те изчезват често още същия ден, преди да са регистрирани отново и да им бъде открита процедура по даване на бежански статут.
"Престоят на бежанците в РПЦ София (разпределителния център в кв. "Овча купел") е не повече от два-три дни, а понякога и няколко часа", гласи отговорът на агенцията. Председателят й твърди, че уведомява полицията, която трябва да предотврати действията на трафикантите. Очевидно това не се случва, ако се съди по разказите на жителите на "Овча купел", които няколко пъти тази зима плашат да блокират околовръстното заради вихрещия се трафик на хора в квартала им. Те разказват как въпреки засиленото полицейско присъствие в квартала коли непрекъснато товарят докараните от страната чужденци и ги откарват в неизвестна посока. Тъй като режимът в центровете е свободен и хората са задължени да се прибират само за нощувка, нищо не ги спира да избягат. И въпреки че статистиката на МВР показва, че броят на заловените по западната граница е дори малко по-висок от тези, които са хванати на турската (от 1 до 11 февруари на турската граница са заловени 742 души, а на изхода към Сърбия - 789 души), трафикът явно е успешен, тъй като бежанските центрове са полупразни.
МВР води избягалите чужденци в графата "самоволно напуснали", която набъбва със стотици всяка седмица. Агенцията за бежанците пък е просто регистратор на бягствата. "Производството по предоставяне на международна закрила често не достига до етапа, в който молбата се разглежда по същество, тъй като производството се прекратява поради самоволното напускане на центъра и невъзможността да бъде проведено интервю с кандидатите", пишат оттам.
Източници от МВР обясниха пред "Сега", че чужденците се регистрират още при влизането им в България. В центровете край границата им се снемат пръстови отпечатъци и всички попадат в общоевропейска база данни. Така, ако човек, влязъл в ЕС за първи път на наша територия, бъде заловен в друга страна, тя има право да го върне. Тези случаи обаче са редки, а и наскоро германски съд излезе с решение, че бежанци не бива да бъдат връщани у нас, защото тук са застрашени да останат на улицата и на практика са без медицинско обслужване. Ако пък избягалият е получил статут у нас, тогава подлежи само на административно наказание в чужбина. Практиката на съдилищата в граничните райони показва, че арестуваните бързо признават вината си и сключват споразумения с прокуратурата. Затова присъдите за незаконно преминаване на границата са условни. По същия начин се действа и когато се съдят каналджии, стига това да е първото им регистрирано провинение.
ПРОМЯНА
Профилът на влизащите у нас чужденци се променя, сочи статистиката на МВР. На първо място по брой вече не са сирийците, както в началото на бежанската криза, а иракчаните. За периода 1-11 февруари у нас са влезли 529 граждани на Ирак и едва 160 сирийци. Иракчаните вече са 60% от общия брой. На трето място са афганистанците - 146 души. Към края на януари в София има само едно дете бежанец, което ходи на училище, сочат данните на ДАБ. То е дошло с баща си от Афганистан. Извън това няма и сериозни усилия от страна на държавата хората, които все пак остават у нас, да се интегрират.
Берлин се опълчи на плановете на Вишеградската четворка
Германия не е съгласна с плана на Вишеградската четворка да бъдат затегнати мерките за сигурност. В тях се предвижда, ако се наложи, да бъдат затворени границите на България и Македония с Гърция, за да се спре притокът на бежанци, предадоха агенциите. Вицеканцлерът Зигмар Габриел и външният министър Франк-Валтер Щайнмайер изразяват мнението си в писмо, което са разпратили до правителствата в Прага, Будапеща, Варшава и Братислава. "Подобни мерки трябва да бъдат договаряни заедно, а не да се предприемат едностранно срещу някоя от страните членки", се казва в него. Писмото е изпратено ден преди днешната извънредна среща на Вишеградската четворка в Прага. На нея ще присъстват премиерите на Унгария Виктор Орбан, на Полша Беата Шидло, на Чехия Бохуслав Соботка и на Словакия Роберт Фицо, както и министър-председателят на България Бойко Борисов и президентът на Македония Георге Иванов.
"Получихме демарш, с който ни питат как си позволяваме Вишеградската група, България и Македония да обсъждаме защитата на външните граници на ЕС. Германия е изпратила протест за тази среща чрез нашия зам.-министър на външните работи, в който се заявява, че трябва да търсим други начини", обясни словашкият премиер Роберт Фицо. Той поясни, че страните от Вишеградската четворка ще сключат споразумение, според което, "ако Гърция не си върши работата, а тя и в момента не се справя, има повече смисъл да се инвестират пари в защита на границите между Гърция, Македония, България и други държави".
Чешкият държавен секретар по европейските въпроси Томаш Проуза обясни, че Прага е "в постоянна връзка с германското правителство". Според него Вишеградската четворка иска да увеличи помощта си за България, Македония и Гърция, които са под голям бежански натиск.
"Получихме демарш, с който ни питат как си позволяваме Вишеградската група, България и Македония да обсъждаме защитата на външните граници на ЕС. Германия е изпратила протест за тази среща чрез нашия зам.-министър на външните работи, в който се заявява, че трябва да търсим други начини", обясни словашкият премиер Роберт Фицо. Той поясни, че страните от Вишеградската четворка ще сключат споразумение, според което, "ако Гърция не си върши работата, а тя и в момента не се справя, има повече смисъл да се инвестират пари в защита на границите между Гърция, Македония, България и други държави".
Чешкият държавен секретар по европейските въпроси Томаш Проуза обясни, че Прага е "в постоянна връзка с германското правителство". Според него Вишеградската четворка иска да увеличи помощта си за България, Македония и Гърция, които са под голям бежански натиск.