|
| Проф. Иван Стоянов |
--------------
- Проф. Стоянов, как ще интерпретирате неразборията около термините "робство", "владичество", "присъствие"?
- Когато държавата е в дълбока криза, обикновено се хвърля димна завеса, която най-често е свързана с чувствителни за цялото общество въпроси от българската история. Като например за "некадърните" археолози и историци, които се отнесли с пълна немарливост към костите на Левски, намерени в църквата "Св. Петка", където той уж бил препогребан от "смели" българи. Като резултат на хоризонта се появява един удобен и "независим" драскач, който наистина е голям писател и много картинно описва мерака на коча към овцата и който в издания със стотици хиляди тираж громи историческата наука и доказва "истината".
Или пък се поставя въпросът за това как да се нарича петстотингодишната тирания на турците в българските земи - "робство", "владичество" или "присъствие"? Мисля, че и слепците в България, а дори и глухите разбраха, че тази вихрушка обслужи не историята като наука, а единствено властимащите, които искаха и смениха един неудобен министър с друг - удобен и за София, и за Брюксел (навярно се сещате защо), и за еврофондовете, предназначени за това министерство.
За историците, които приемат и разглеждат историята като наука, този въпрос изобщо не стои и не е стоял никога. Той вълнува онези "изследователи" на миналото, които при всяка промяна на политическата конюнктура правят "нов прочит". Що се отнася до това как да се нарича тази петстотингодишна трагедия за българите, трябва да се знае, че термините "владичество" и "робство", без да са синоними, не са и омоними. Т.е. владичеството не изключва робството и обратното. Разбира се, винаги трябва да се обяснява на обучаемите, че това "робство" не е класическото робовладение в древния Изток, Елада, Рим и САЩ до средата на 60-те години на ХIХ век. Обясненията на мастити историци - специалисти по всичко, че терминът "робство" се появява през Възраждането, показва само едно - че вместо да са постоянно в телевизионните студия, трябва да отварят от време навреме и по някоя книжка.
- Какъв ефект оказва всичко това върху образованието ни?
- То не оказва никакъв ефект на образованието тогава, когато има образовани и подготвени историци. Когато обаче учебниците се пишат от политически пристрастени "учени", които изпълняват поставени им задачи, нещата придобиват съвсем друго измерение. Задължително е да се преподава само истинска история, а не история, която да се харесва на политическата върхушка, на големия бял брат от Изток или Запад, на обучаемите, на родителите и не знам още на кого си.
- Някои твърдят, че дейността на Ботев, Левски, Стамболов и другите хъшове е била незаконна от днешна гледна точка. Как да намерим единен аршин за оценка?
- От тази гледна точка много неща са незаконни в историята - отвличането и продаването в робство на жителите на Африка в продължение на векове от англичани, испанци, португалци... методичното физическо ликвидиране на индианците в Америка, робовладението в САЩ до средата на 60-те години на ХIХ век, крепостничеството в Русия и още безброй други. Историческите събития обаче се обясняват от гледна точка на времето, в което се случват. Историкът няма право да порицава и отрицава. Неговата задача е единствено да обяснява, и то от посочената вече позиция. Раковски, Каравелов, Левски, Ботев, Касабов, Райнов, Кършовски и хилядите техни именити съратници и безименни герои се борят за възкресяване на българската държавност. Българската нация и нейните граници са признати не от някой друг, а от самата Османска империя с Фермана за учредяването на самостоятелната българска църква. По-късно те са признати с незначителни изменения от всички Велики сили на Цариградската конференция. Именно Великите сили узаконяват раждането на Третата българска държава. Смятате ли, че те биха дали своята подкрепа за една терористична и незаконна дейност на посочените по-горе?
- Какво не знаем за Левски?
- За Васил Левски не знаем много неща, а и много от написаните "истини" просто не отговарят на действителността. Например - Левски никога не е писал и произнасял словосъчетанието "Свята и чиста република". Идеята за Окръжните комитети принадлежи на Димитър Общи, а не на Левски. Карловецът е предвиждал, че може да бъде заловен при последното си преминаване през Ловеч, поради което взема много разумни мерки, които да му помогнат при евентуалното му изправяне пред османското "правосъдие". Левски не е изповядван от "изповедника" поп Тодор. Тленните му останки никога не са препогребвани където и да е. За това има пет автентични документални доказателства. Той не оставя никакъв предсмъртен завет... И още много, много други "истини".
- Открит ли е гробът на Левски - вече половин век се спори за него.
- Гробът на Левски до днес остава неизвестен и всички твърдения за обратното са плод или на болна фантазия, или мистификация, или са поръчано и добре подплатено активно мероприятие. Като това с "откриването" на неговите църковни одежди. Комисията, назначена през 1884 г. за изграждане на паметника, протоколира, че се знае приблизително къде е гробът и се взема решение той да бъде открит, а тленните останки да бъдат положени в основите на паметника, но това решение така и не се изпълнява.
- Чуват се гласове да се направи експертиза на костите, открити в църквата "Света Петка", на кичурите на Апостола. Важно ли е това?
- Не е правена никаква експертиза на костите, намерени в "Св. Петка", нито пък такава "експертиза" е сравнявана с някаква подобна на косите. Ако това беше направено, щеше да се види, че костите нямат нищо общо със запазените коси на Апостола. Затова те изчезват по толкова мистериозен начин. Остават легендите и догадките. И писателската фантазия, подплатена с щедро поръчение.
- Защо политизираме толкова Левски, а и други свои национални герои?
- Сериозните историци не политизират историята. Това правят такива като Иван Унджиев, Никола Кондарев и др., които измислят израза "Свята и чиста република". И днес има подобни "историци". Когато човек нагласява историята според конюнктурата, той извлича много прилични дивиденти - я депутат, я дипломат, я министър, я... Солунската митница, както казва един Алеков герой.
- Какъв Левски ни е нужен - на недостижим пиедестал или на надраснала времето си личност?
- Левски не ни е необходим като светец в църковния смисъл на това понятие или като недостижим пиедестал. Той ни е необходим като реална личност със своите силни и слаби страни, със своята целеустременост. Той ни е необходим като подражаем пример и достижим идеал, който изпреварва своето време. Достатъчно е да споменем само една негова фраза в това отношение: "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили." Чудно е как никой от 1879 г. до днес не разбра това негово послание!
- Защо всяка власт взема от националните ни герои това, което й е нужно, а не ги разглежда обективно?
- Всяка власт от 1879 г. до днес се стреми да "приобщи" националните ни герои към себе си, за да покаже своя "народен характер". Но всяка власт се страхува от Васил Левски. Два примера - през 1907 г., когато е готов паметникът в родния му град, държавата отказва да участва в откриването и освещаването му. През 1937 г., когато родният му дом е превърнат в музей и се предлага на държавата да участва в откриването и да разреши всенародни тържества по случай 100 години от рождението му, държавата отказва да участва в откриването и забранява предложените всенародни тържества. Питам: кой се страхува от Левски - само Османската империя ли, или и "демократичната" българска държава? А днес колко пъти държавата се сеща за Левски? На 18 юли и на 18 февруари! А портретите в президентски, министерски и други началнически кабинети са просто подигравка с апостола на българската свобода.
- Приложими ли са идеите за "свята и чиста република" днес, или все ще си търсим Големия брат?
- Вече споменах, че Левски никога не е изричал или писал израза "свята и чиста република". Той има много по-съдържателен девиз от този, измислен с политически цели. В писмото си до Ганчо Мильов в Карлово той пише: "В България не ще има цар, а народно управление и всекиму своето... Свобода и чиста република". Т.е. за да имаш чиста република, трябва на първо място да имаш свобода. До този момент в България не сме виждали подобна република, а и едва ли ще видим някога. Идеите на Левски са приложими, но несъвместими с тези, които ни се диктуват от нашите "покровители" (от Изток или от Запад. До този момент България никога не е имала самостоятелна външна политика и никога няма да има. Следователно идеите на Апостола ще останат като мираж, подобен на държавата Утопия на Томас Мор и на идеите на християнството за вечен мир и социална справедливост - чудесни, но неосъществими. Но какво би бил светът без тях?
Повече размисли на
