Дойде моментът да подам оставка. Направих го с красиво мотивационно писмо, толкова красиво, че мигом получих статут на морална икона. Цял ден "Фейсбукът" въздиша по благородната ми постъпка.

А моментът е не просто сюблимен и недостижим, ами се пада месец, преди да ми свърши мандатът като председател на СЕМ.

Сега не мога да кажа дали съм си търсил работа, преди да си плясна оставката в челото на #КОЙ, но жестът ми сам по себе си е триумф и тържество на морала в обществените институции. Те хората го оцениха. Както казах - бързо станах морална икона и дори задуших новината, че ще предлагат БПЦ за Нобелова награда за мир заради спасяването на част от българските евреи.

Какви ти евреи! Бойко Борисов в Израел наприказва сума ярки дивотии, които в нормален ден биха преминали като гърч през общественото тяло - шок, бомба, експлозивно. Но моята оставка покри всичко това без право на отклонение. Аз съм темата! Пък Белчо и Сивушка нека си орат публицистичната нива...

Знам, че има хора с резерви към личността ми. Един даже ми вика:

- Господине, вие представлявате наистина удивителна смесица от неясна, но висока естетика, дълбока, но тарикатска експертиза, и декларативен, но абстрактен идеализъм. Такава широка палитра! И все пак цялата работа с оставката ужасно клони към шмекерия на висок наратив. Хората са прости, но нали не само за простите хора живеем на тази земя?

Аз му отговорих съвсем сериозно:

- Господине, това за широката палитра е, разбира се, комплимент. Толкова чекмеджета имам в парадигмата, че ако тръгне човек да отваря всяко, ще си глътне и аритметиката, и естетиката, и скафандъра на собствената идентичност. Големите личности омагьосват социума тъкмо с радикални характеристики. Жан-Жак Русо е бил ексхибиционист. Майкъл Джексън беше педофил. Достоевски - истерик и блюдолизец на стари години. Нерон писал на живо поема за пожара в Рим, предизвикан от самия него. Бойко Борисов е колкото силен, толкова...

- Все пак е удивително - каза моят събеседник. - По какви механизми тълпата санктифицира морала на съответния индивид и пада наземи в екстаз и преклонение?

- Много е просто - отговорих аз. - Бойко Борисов казва: аз съм прост и вие сте прости. Аз казвам: аз съм интелектуалец и вие сте интелектуалци. Всеки човек има нужда от приобщаване, а посредственият човек иска това да става посредством екзалтация. Полуинтелигентът се екзалтира най-вече от чувството за принадлежност към някаква интелектуална общност. Той не може сам по себе си да претендира за кой знае каква лична стойност, но в групата той намира и мотивация, и аргументация, и дори основание за съществуване. А основанието за съществуването на телевизия ПИГ, за чиято регистрация отказах да гласувам, така или иначе не произлиза от мен, нито пък от СЕМ. Колкото до възторга по мен, имам достатъчно ум да не му придавам извънредно значение, дори мога да пробутам една сентенция по тоя въпрос: "Човек, склонен към екзалтация, никога не може да бъде добър съратник и приятел. Възторжеността е като пяната на бирата - спадайки, тя открива полупразна чаша".

- Настина блестяща експертиза! - удиви се събеседникът ми, който, между нас казано, съм самият аз. Проведох този диалог сам със себе си, за да проверя всички основания и активи на оставката ми. Обичам да говоря с умни хора.

Добре се получи, а папийонката ми се изчерви от удоволствие и започна да рецитира: "И нека като пеперуда малка / крилата ми опърли най-подире. / Не ще проклинам, няма да се вайкам..."

Умна папийонка!