|
| *** |
- Ето ни! - казваме насред сградата на съответния терминал. - Намираме се на летището в търсене на истината за митичните трудови възнаграждения, които получават чистачките тук! А, ето и една чистачка.
- Здравейте!
- Здрасти! - отговаря тя. - То хубаво търсите истината, ама защо направихте целото фоайе на терминало в стъпки?
На нас окото ни не мигна:
- Истината иска жертви! Кажете, наистина ли трудовото ви възнаграждение е 1500 лева? При това чисто, без данъците и удръжките!
- Ами чисто е, нали сме чистачки, ние мръсно не търпим!
- Добре де, това не са ли прекалено много пари за такъв труд?
- Как ще са много?! - чистачката се прекръства, без да изпуска парцала с дълга дръжка. - Знае ли народът какво правим чистачките на летището?
- Чистите - е логичният отговор.
Следва весело недоумение:
- Малей! Кой ще ти даде толкова пари за чистене?! Това е летище! С колежките правим презокеански полети, яхнали метлите! Да не мислиш, че ни е лесно!
- Това не го вярвам! - демонстрираме зъби, нокти и други атрибути на журналистическия занаят.
Чистачката не остава по-назад:
- Щото нищо не разбираш от нашата работа! Като има мъгла, кой лети? На самолетите им е забранено да летят в мъгла, обаче хората искат да пътуват! Кой ще лети тогава, кажи ми ти на мен!
Парираме:
- Тук ние задаваме въпросите, съответно получаваме отговорите!
- На ти отговор: на нас не ни е забранено да летим в мъгла, затова яхаме метлите, отзад двама-трима пътници, багажът отдолу вързан с канап и хайде към Париж или Чикаго! А в това време пилотите играят карти и чакат да се вдигне мъглата! Или пък нощем! Текне му на някой да пътува нощем, чука по вратата на летището, напира! "Тихо, бе, викаме му с колежките, тихо, че пилотите спят!" Онзи се моли "Лети ми се, та две не виждам!" И ние с колежките какво да правим, хайде на метлите и го возим онзи!
Ние вътрешно намигаме, а външно казваме:
- Тя, вашата работа, много напрегната!
Чистачката продължава с разясненията:
- Напрегнато е с терористите! Кой, мислиш, бори терористите на летището? Ние! А е шукнал некой терорист, бой с лопатата, докато остане само мокро петно от него, попиваме го с парцала, изстискваме го в кофата и го предаваме на компетентните органи!
- Ние сме респектирани! - лъжем. - Че то 1500 лева са малко за такива задължения!
- И ние това казваме, ама кой да ни чуе!
- Ние! - съобщаваме очевидното и добавяме. - Добре де, покрай всичките тези геройства кога ви остава време да чистите летището?
- Не ни остава.
- Тогава кой чисти?
- Който цапа! - чистачката ни набутва в ръцете дръжката на парцала. - На! Обършете си стъпките, дето ги оставихте навсекъде!
- Ама... - опитваме словесно финтиране.
Прекъсват ни:
- Хайде, щото преди заплата съм нервна!
Е, това беше от летището в рубриката ни за разследваща журналистика и шкембе чорба "Срещу косъма"! В бързината казваме последните си думи в дръжката на парцала, а не в микрофона, но това само подсилва ефекта от репортажа.
