Пламена Гетова е родена в Михайловград, днес Монтана. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Гриша Островски във ВИТИЗ. Разпределена е в Старозагорския театър, по-късно отива в Бургас. В киното я въвежда Георги Дюлгеров с "Авантаж". Следват главни роли в над 30 филма - "Дом за нежни души", "Равновесие", "Нощем с белите коне", "Смъртта може да почака", "Само ти, сърце", "Ева от третия етаж", "Нощем по покривите", "Мадам Бовари от Сливен", "Сезонът на канарчетата", "Една калория нежност", "Стъпки в пясъка" и др. На сцената ролите й са над 100. Продължава да играе с трупата на Театъра на армията, както и в премиерното представление "Четири" на Нов театър - НДК.





- Вашите родители са искали да станете лекарка, а избирате ВИТИЗ. Как ви откри Георги Дюлгеров?

- Дюлгеров беше асистент и още като студенти ни подхвана. Правихме заедно едно представление "До трети петли" на Василий Шукшин с моите колеги студенти. Най-вероятно там се харесахме. Аз безкрайно много го ценя и обичам, както и моя професор Гриша Островски. Той е вторият човек, който ми подаде ръка и ме доведе в киното; оттам тръгна моята филмова кариера. Постепенно започнаха да ме канят за драматични роли и това повлия; през цялата ми филмова кариера се опитвах да направя нещо по-различно, но бяха сложили вече клишето "драматична актриса" и така и остана. Имаше един динамичен период от десетина години, когато много снимах и това ми носеше голяма радост.

- Подбирате ли ролите и режисьорите, с които да работите?

- Тогава имах възможност да си избирам ролите. В момента нещата не са вече така, сега ни избират - седиш на опашката, непрекъснато се правят кастинги... Наистина, отказвала съм една-две роли, защото не са ми харесали. А срещите с режисьорите бяха истинско преживяване. Една от най-привлекателните фигури, с които съм работила, е Людмил Кирков. След Стара Загора заминах за четири години в Бургаския театър. По това време снимах и "Равновесие" в Поморие. Людмил Кирков беше толкава изтънчен, толкова фин човек, деликатен; работеше се брилянтно с него, той не повишаваше тон на терена. Създаваше невероятна атмосфера, сякаш дирижираше с невидима палка целия процес. Всички стъпваха на пръсти, въобще създаваше една истинска творческа работилница за съмишленици. Това беше Кирето, когото страшно много ценях, обичах и уважавах! С Георги Стоянов също много приятно съм работила, при него играех в "Прозорецът", със Зако Хеския в сериала "Нощем с белите коне", макар че моята роля беше малка, но той ме убеди колко е важно да участвам. Партнирахме си с невероятния, изключителния Николай Бинев - и той вече не е между нас. С Иван Андонов направих "Бяла магия", получих награда "Златна роза", както и за "Дом за нежни души" на Евгени Михайлов. Спомням си и "Ева на третия етаж" с реж. Иванка Гръбчева, по-късно пак снимах с нея "Една калория нежност". За съжаление всичко е в минало време, което малко ме смущава.

- Дано не прозвучи като клише, но театърът "дом за нежни души" ли е?

- Как да кажа, нещата се промениха през последните години, но всъщност актьорската душа не е променена. Тя си остава нежна душа, ранима душа, за съжаление. В това е смисълът на актьорството - да успяваш да измъкнеш от себе си най-съкровените неща, които дори на глас не можеш да ги споменеш, и да ги дариш на публиката, която те гледа и очаква.

- Напоследък дискусиите около театъра се разгорещиха. Какво целят актьорите от Народния театър с подписаната петиция срещу шефа на САБ Христо Мутафчиев?

- Точно в тези дни подготвяхме премиера и бяхме потопени в сценична творческа атмосфера, така че малко съм далеч от случващото се специално с този протест. Сега е време за печалбарство. Който може - печели. Застанаха артисти срещу артисти. А за делегираните бюджети и театралната реформа ще кажа само едно: не се прави никаква реформа!

- Защо?

- Открай време не знаят как да я направят, защото са некадърни. Единствената реформа, за съжаление, е съкращение. Ниски заплати, раздута администрация. Млади колеги всяка вечер играят на сцената, а получават към 500 лева!

- Някога усилено се търсеха актьори за филмите, сега актьорите си търсят филми... Пък и сякаш се предпочитат по-младите...

- В периода, когато аз снимах, се правеха по 28 филма годишно. Няма как да не попаднеш в някоя продукция. От количеството все пак излизаха едно, две, три качествени неща. Докато последните години, всички знаем колко се снимат - два, три годишно. Има и деца, които се мъчат да направят без пари филм, това не се получава. Киното е скъпо изкуство; тези американски филми, които бълват, не винаги са моите любими. Категорично обичам английското кино. Сменят се времената. Наистина не би трябвало да има пенсиониран актьор. Общо взето, някак си по-лесно е на режисьорите да работят с млади актьори, които не задават много въпроси и боготворят режисьорите. А пък ние, по-възрастните, понякога задаваме.

- Но продължавате да репетирате и да играете активно

- През октомври м. г. в Камерна зала излязохме с нов проект, както сега е модерно да се нарича - английската пиеса "Вили и завесата" с Нети Добрева, Стефка Янорова и две момичета, които буквално ги взехме от НАТФИЗ. А на 22 февруари бе премиерата на пиесата "Квартет" от Роланд Харвуд - но много "квартети" се навъдиха в НДК, та се наложи да сменим заглавието на "Четири". Под режисурата на Ивайло Христов сме заедно със Стефан Мавродиев, с когото играхме "Столовете" на Йонеско 10 години и обиколихме цяла България, с Марин Янев и Меглена Караламбова.

- Добри приятели и колеги сте с Евгений Михайлов, с когото работите в два от най-известните си филми - "Дом за нежни души" и "Сезонът на канарчетата". Но той не снима повече от 20 години. Известно време бе активен в политиката, преди две години пък като шеф на Комисията за игрално кино към НФЦ бе уличен в "преписване". Поддържате ли връзка днес?

- Когато започнахме да снимаме "Дом за нежни души" - това беше неговата дебютна работа, - станахме много близки приятели. Впоследствие, съвсем естествено, отново имаше един период, в който трябваше да снимаме "Сезонът на канарчетата". Аз исках да ми повери цялата роля на мен, но минаха години, проточи се много във времето и накрая се наложи да я поделя (слава богу, че така се случи ) с Параскева Джукелова, която се справи великолепно. И двете получихме "Златна роза" за това си изпълнение. С годините се отдалечихме, всеки пое по своя път. За съжаление той не снима. Винаги, когато съм го виждала случайно, съм му казвала: "Хайде, Евгени, да направим нещо камерно". А той отговаря: "Не мога да намеря подходящия материал". Но това си е негов избор, той се отдаде на политиката. Относно случая с комисията - това, което чух, мина покрай ушите ми, но след като не съм свидетел на скандалния абсурд, не мога да кажа кой е прав и кой е крив... Има и такива ситуации, които са ужасни, отвратителни и не ги приемам по никакъв начин! И не случайно печелят проекти, които в това тежко време не са кой знае какво, те са незначителни. Струва ми се, че трябва да има по-голям контрол, по-голяма да бъде комисията и да се прецизират нещата; да не бъде на дребно!

Надявам се, че нещата ще се променят, надеждата ми е в младите. Също се надявам и театърът да не се комерсиализира до такава степен, че да бъде неприемлив.