Един от най-продължителните пазарлъци при втория мандат на Бойко Борисов като премиер е на път да завърши, без да стане много ясно кой пи и кой накрая ще плати сметката. Преди дни се разбра, че ГЕРБ и четири от петте партии в Реформаторския блок - ДБГ, СДС, БЗНС и НПСД на Корман Исмаилов, са се разбрали да подпишат дълго анонсирания нов анекс към коалиционното споразумение между управляваща партия №1 и партньорите й във властта. Преговорите за него се водиха по-дълго дори от кандърмите на същите две формации при съставянето на коалиционното правителство през 2014 г. Те започнаха след вота на 5 октомври и приключиха в началото на ноември, а сегашните тръгнаха в средата на декември м.г. и към момента документът все още не е показан официално. Само периодично се превръща от анекс в меморандум, от меморандум в споразумение.

Въпреки че реформаторите обявиха анекса за готов и въпреки че Бойко Борисов първи го подписа, към момента никой в блока не изглежда особено щастлив от този факт.



Липсват официални церемонии, снимки, шампанско



Самият блок пък изглежда по-паянтова конструкция откогато и да било. Защо се получи така? На първо място, лидерите на останалите в управлението партии от РБ не успяха да убедят никого, включително и себе си, че са единни и че могат да работят експедитивно, качествено и с твърда ръка, каквато бе първоначалната идея за писането на въпросния анекс. Тя се роди в дните, в които Радан Кънев и ДСБ напуснаха мнозинството и се обявиха за опозиция, която обаче ще подкрепя някои реформаторски политики. По същото време останалите формации в РБ, и преди всичко ДБГ на Меглена Кунева, решиха да докажат, че напускането на Кънев не е голяма загуба, тъй като в коалицията остават по-дейните реформатори, които са пълни с енергия и идеи и които започват да решават проблемите на държавата един след друг. През декември те тропнаха по масата и казаха, че ще допишат коалиционното си споразумения с ГЕРБ, за да дадат писмена форма на споменатата си енергия. Заместникът на Кунева Найден Зеленогорски каза няколко пъти, че ускоряването на реформите едва сега започва и че след създаването на документа избирателите ще могат да наблюдават графика за тяхното изпълнение. Постепенно обаче се видя, че енергията в РБ по-скоро отива в свирката и че в същото време лидерите му са видимо лишени от единство. Въпреки че в крайна сметка и 4-те партии в управлението се съгласиха да го подпишат, всъщност стана ясно, че БЗНС ще го направи с големи резерви, а пък Корман Исмаилов направо го нарече документ, който ще задълбочи проблемите. Така на финала с най-много отбелязани точки се оказа Цветан Цветанов, който през цялото време стоеше в другия край на кулоарите и повтаряше в типичния си стил, че не вижда никаква особена причина "да се бърза да се променя това, което имаме като коалиционно споразумение". Така той ясно даде да се разбере, че



всички козове са в ръцете на ГЕРБ,



а не в реформаторите. Накрая същото в прав текст каза и шефът му Борисов, който при полагането на своя параф подхвърли, че не е притеснен от колебанието на някои партии от РБ да признаят анекса, по-важно е той и ГЕРБ да го направят.

Вторият автогол на управляващите реформатори бе, че Кунева и Зеленогорски почти три месеца повтаряха как ще се подпише нещо много важно, без да кажат какво точно ще е то. За анекса от декември досега се говори като за чудовището от Лох Нес - всички сме чували за него, но никой не го е виждал. През това време избирателите наблюдаваха как някакви политици се суетят, но не разбраха защо. Затова действията на участниците изглеждаха повече като пародия. В първите 2 седмици от преговорите тв камерите редовно следяха как реформаторите от преговорния екип излизат от стаята си в Народното събрание, наредени в индианска нишка, правят десет крачки и влизат в покоите на ГЕРБ. Отначало операторите дори бяха пускани за минута-две край масата, за да се засили усещането за историческа предопределеност. Скоро комичната режисура бе изоставена, ГЕРБ и РБ тотално спряха да информират медиите къде и кога преговарят. Затъмнението продължи до началото на март, когато изведнъж се оказа, че екипите са се разбрали и че анексът е готов. Кога се случи това, какви компромиси бяха направени, какво бе съкратено и какво - дописано? Това не разбра никой. Чу се само, че реформаторите до последно са настоявали да се запише нисък праг за влизане с преференции в Народното събрание, в ЕП и в общинските съвети, а пък от ГЕРБ са искали вдигането. Което означава, че



спорещите в крайна сметка нищо не са се разбрали,



след като преди дни партията на Борисов подкрепи идеята на ДПС в Изборния кодекс да се вдигне бариерата за попадане в общинските съвети, а реформаторите внесоха свое предложение за единен праг от 5% на всички видове избори. Предстои за двете предложения да се води истинска битка в пленарната зала.

Отношението към новия управленски анекс можеше да е по-различно, ако още в началото Кунева и Зеленогорски бяха казали високо и ясно какво трябва да пише в него. През декември част от репортерите се добраха до работния му вариант, в който се виждаше, че много от исканията на реформаторите са смислени и важни. Авторите им обаче така и не решиха да запознаят официално публиката с предложенията си и да се види какви са различията им с ГЕРБ. Вместо това те предпочетоха да не дразнят Борисов, в резултат на което накрая премиерът ги подразни със закачката, че вероятно няма друга партия в света, която при 13 депутати да има 4-ма министри и куп шефове на агенции.

Третият удар по реномето на управляващата част от РБ бе, че ДБГ не успя да привлече на своя страна депутатите от т.нар. гражданска квота в блока. Тя твърдо остана на страната на Радан Кънев и на колегите му от ДСБ. Макар за тази операция да не се говореше официално, Цветан Цветанов няколко пъти намекна, че с нетърпение очаква да види дали Зеленогорски ще успее да придума петимата граждани Гроздан Караджов, Петър Славов, Мартин Димитров и т.н. да останат в управлението. След като стана ясно, че това няма да се случи, интересът на Цветанов и на лидера на ГЕРБ към анекса видимо намаля и двамата започнаха да говорят за него като за нещо второстепенно, което все пак ще подпишат, за да е мирно селото. И сега, когато анексът вече е факт, създателите му от РБ изглеждат и се държат така, сякаш съжаляват, че изобщо отвориха темата.