Въпреки напредъка в някои сфери корупцията расте, правосъдие липсва, а от това се облагодетелстват в ущърб на обществото определени групи. Така 58.6% от българите отговарят на оптимистичните резултати, обявени от властта. На обратното мнение са едва 22.3 процента, сочи национално проучване на "Алфа Рисърч", направено в периода 18-25 февруари, и експресен сондаж между 28 февруари и 4 март. Любопитното е, че на същото мнение са симпатизантите на управляващата коалиция. Всеки втори запитан е убеден, че ако върховенството на закона се зачиташе, ако нямаше чадър над корупцията, той лично ще живее по-добре. Виновници за липсата на сериозни резултати в борбата срещу подкупността са висшите магистрати и прокуратурата, а така също и управляващите. Според 62.2 на сто от българите най-сериозните проблеми в съдебната власт идват от нейните върхове, тъй като там се прикрива корупцията по високите етажи на властта. Затова всяка смела публична постъпка на хора от системата среща одобрение. В обществото има висока степен на очакване (66%) самите магистрати да поведат тази битка. След години наред трупан скептицизъм към възможностите за промени в съдебната система и закотвено към дъното доверие в правораздавателните институции за първи път се появяват признаци, че ако започне промяна отвътре, хората са склонни да я подкрепят, са констатирали социолозите.

Но горчивият опит от безславния край на редица добри намерения прави българите доста по-предпазливи. Така например 41.3 процента са на мнение, че спирането на обществени поръчки показва политическата воля на правителството за решителна битка с подкупността. Но 55.8% са на обратното мнение.

Фокусирането на общественото внимание върху корупцията, липсата на видим напредък в чувствителни за обществото сфери и появилите се пукнатини в управляващата коалиция връщат доверието към правителството до стойности отпреди половин година. Положителните оценки за дейността му спадат от 24% в края на 2015 г. до 20% в началото на март 2016 г. Лек ръст бележи и критичността към работата на кабинета - от 42 до 46%.

Доверието в Бойко Борисов също върви надолу - от 38 до 33%, а неодобрението расте от 30 на сто до 35 процента. Този факт се обяснява с острата политическа конфронтация по редица теми, персоналните атаки и смените на министри. Подобна е и тенденцията в оценката за работата на министрите, мнозинството от които са с отрицателен индекс за дейността си. Най-отчетлива е критичността към секторите, свързани с икономика, финанси, правосъдие и вътрешен ред. Липсата на видимо подобрение в традиционни икономически отрасли, придружено с увеличаване на данъчната тежест, повишава неодобрението към министрите на икономиката Божидар Лукарски, на финансите Владислав Горанов, на енергетиката Теменужка Петкова, на туризма Николина Ангелкова. Блокирането на реформата в МВР и съдебната система поставя министрите на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на правосъдието Екатерина Захариева сред най-критикуваните членове на кабинета. Неслучващите се реформи са формирали у мнозинството от българите (71%) убеждението, че вече не е възможно поддържане на икономическа и политическа стабилност без провеждането на дълбоки реформи.

--------ТЕНДЕНЦИЯ

60% от българите не одобряват работата на правителството, сочи изследване на социолозите на "Екзакта", направено в периода 16-24 февруари. Харесващите министрите и премиера Борисов са 26%. Според анкетираните изпълнителната власт работи добре по отношение на транспорта и усвояването на средства от ЕС, но огромен проблем остават стандартът на живот, здравеопазването, образованието и правосъдието. Всичко това е част от обща тенденция на спад на доверието в правителството - през февруари то губи 7% одобрение в сравнение със септември м.г., когато непосредствено преди местните избори рейтингът му бе най-висок.