|
| *** |
- Ти що стоиш тука и не мърдаш, бе?
- Чакам - викам аз - да дойде премиерът.
- Среща ли имате? - блещят се туристите.
- Нямаме - признавам аз, - ама съм сигурен, че министър-председателят ще мине оттука. Няма начин!
Онези сядат на полянката, свалят раниците, вадят буци сирене и хляб и захващат да дъвчат. Дъвчат и ме питат:
- И защо премиера?
- Защото - казвам - той просто няма избор. Управлението на държавата куца на един крак. Здравеопазването у нас отдавна е на поддържащи хапчета. Тече и скърца във вътрешното министерство. Униформите там що цигари изпушиха под прозорците на министъра, като кратер на вулкан стана! Съдебната система си играе на жмичка с хората и властта в държавата. Армията ни съществува само по ордер и щото имаме още небракувани каски и пушки. Просто идва моментът за промени във властта, усещам го. Едни министри ще си отидат, други ще дойдат. Задават се големи кадрови случки.
Слушателите ми дъвчеха и преглъщаха мълчаливо залците.
- Когато дойдат промени в правителството, премиерът става особено активен. Бръмчи из държавата и набира нов министерски персонал. Взимал е хора от бензиностанции, разклони и детелини. Назначавал е и срещнати на ъгъла отсреща. Набирал е персонал от съблекални и стадиони. Вземал е ръководни кадри от площади и мегдани. И сега - рекох - внимавайте.
Онези спряха да дъвчат.
- Само от гората не е набирал персонал за своето управление!
- Айде бе! - не повярваха онези. - Дори когато казваха, че правят реформа в образованието ли!
- Дори тогава! - потвърдих аз. - Време е в управлението да дойдат хора, буквално хванати в гората. Всичко друго е пробвано.
Един от слушателите ми вдигна ръка:
- А той набирал ли е министри от плувните басейни?
Вдигнах рамене:
- Няма данни премиерът да плува редовно. Както няма сведения и да посещава институти и университети. Повярвайте ми, само гората остана. Той ще трябва да пообиколи сокаците и да намери кадри за бъдещите промени в правителството. И за това аз съм тука, чакам своя час.
- Искаш да кажеш - попитаха ме, - че се готвиш за правителството, така ли?
- Да! - признавам им. - С какво съм по-лош от другите министри. Нямам окончателно мнение по нито един въпрос. Готов съм на всякакви компромиси със съвестта си. Все ми е тая утре какво ще стане в държавата. Не съм чел много и хич не ме вълнува съдбата на млади и стари, на майките с деца, на пенсионерите, нито пък искам да знам последствията от дълготраен глад, скапаната безработица и любовта на хората към правителството. Общо взето - нищо не ме интересува. Много качества имам аз, ама някой трябва да ги открие, оцени и поощри.
Ония викат:
- Управлението и сега изглежда като хванато от гората!
- Абсолютно не е така! Нали това ви обяснявам! Никой още не е набирал кадри от истинската гора!
Слушателите ми събират раниците си, загъват в стари вестници остатъците от хляба и сиренето и ми казват най-откровено:
- Ти не си добре!
- Знам - признавам, - дори и медицинско ще си изкарам за това, ако е важно за работа в правителството. Но и вие не сте добре!
- Защо? - питат ме.
- В гората може и да няма читави кадри, но още не е доказано! Ама има мир, тишина и спокойствие. Бъркате, като все се завръщате обратно там, при това управление.
Разделяме се, а туристите ми казват:
- Грешките трябва да се повтарят. Поуките от тях са продължителен процес.
