|
| И внезапно се озовах по очи! |
- Стой! Спри! На земята!
Мигом ме обградиха въоръжени до зъби хора в униформи и някак от само себе си аз се проснах на земята до консервената кутия.
- Изправете го! - нареди тих глас.
Бях изправен въпреки волята ми и тогава го видях - главния прокурор на републиката. С модерен костюм, с бележник в ръка и молив зад ухото.
- Спъваш работата на най-важния орган в управлението! - рече главният.
- Моля ви се! - запънах се аз. - Че това е една най-обикновена празна консервена кутия. Не правя нищо лошо!
- Пречиш на държавата! - отсече прокурорът.
После се обърна към тежко въоръжените мъже с маски и нареди делово:
- Къш!
Онези се изпариха така, както и неочаквано се появиха в моя живот.
- Какво става? - запитах аз.
- Извършваме - каза главният прокурор - преброяване на престъпността.
- Ето - рече той и потупа тефтера си - тука е отбелязано кой е престъпник и кой е мирен гражданин. Стоим, гледаме, отмятаме. Всички чакат на нас.
- Защо правите такива работи? Вие сте главен прокурор, трябва да се занимавате с други неща, с други мащаби!
- Няма едри и дребни неща за нас! - настоя прокурорът. - За нас всичко е едро, дори и най-дребният кокошкар.
- И това с какво ще помогне?
- Вече за всеки престъпник знаем всичко. Знаем голям ли е или дребен, висок или нисък, знаем продава или купува, дали внася или изнася, отметнали сме колко дъвка си купува, откъде си взема бира и вестници със судоку. Всичко се пресява, преработва и предава!
- Къде се предава? Щото хората викат, че там при вас тече като лейка и мафията знае всичко за всички.
- Ние предаваме информацията където трябва. А дали изтича и къде отива - ще направим проверка и ще опишем нещата надлежно.
- Но защо автомати и барети! Аз исках да ритна една най-обикновена кутия, а те ми навират автомат в лицето!
- Трябва да има респект. Какво искаш да ти навират - молив, воден пистолет? Това е законът, това е правото, това е силата. Само така ще има страх и уважение!
- Но аз - рекох - съм напълно невинен! Вие седите, размахвате пищови и респектирате случайни хора!
- Вярно е - съгласи се прокурорът, - но такива минават тука. Ако минаваха престъпници - и тях щяхме да респектираме.
- Е, как изследвате криминалитета, като той не минава оттук! - не разбрах аз.
- Имаме специален нюх за такива неща! - вика прокурорът. - Ловим информацията още във въздуха! А такива като тебе спъват работата.
- Нищо не спъвам, напротив - аз акламирам борбата с мафията. Знаете ли, че само моята къща е разбивана дузина пъти, а на съседа...
Главният прокурор вдигна ръка:
- Моля те! За това си има полиция, тя се занимава със статистиката и обирите на съседите!
- Така е - съгласих се, - ама като отида в полицията, те вдигат рамене и сочат вас!
- Ще сложим край на това! - увери ме главният прокурор. - Най-накрая ще заработим като едно цяло и ще дадем заслужен отпор на криминалната, а и на другата престъпност.
Искрено се зарадвах, най-вече за некриминалната престъпност:
- И кога ще стане това!
- Явно не ме слушаш внимателно - ядоса се прокурорът. - Нали ти казах: най-накрая!
- Но защо?
- Защото ни трябва време да се организираме, реорганизираме, мобилизираме и импрегнираме, затова!
- Да - викам му, - вие все се туткате и подреждате, а криминалитетът винаги е бил организиран, нали! И вие си затваряте очите за това! И за това! Иначе тефтерите ви са подредени и описани!
- Пречиш на работата на важен държавен орган! - рече прокурорът.
- Да си затваряш очите за всичко - викам му - също е гледна точка!
Някак от само себе си аз пак се проснах на земята до консервената кутия, а прокурорът дори не беше рекъл "къш!". Ти да видиш!
