Онзи ден се разбра, че, не щеш ли, малко по-щастливи сме. Това ни прави малко повече хора, ако вярваме на вица: Хората са създадени за щастие. Извод - не съм човек.

България се изкачи от 134-то на 129-о място в световната класация на щастието, направена за поредна година от SDSN (който и да е той) и Института по Земята към Колумбийския университет. В момента гоним Сенегал, Конго, Грузия и Украйна, доста по-напред традиционно са Гърция и Румъния, а най-щастливи са хората в Швейцария и Дания. Ето тук съмнението надига грозната си глава - преди време в друго изследване, направено от, примерно, Сульо&Пульо, най-щастливи бяха пословично бедните индийци и за това бяха дадени много логични и даже романтични обяснения. Сега пък най-щастливи били европейски паралии! Да вземат експертите да се разберат помежду си, ако трябва да направят "мечка" на някого, но да излязат най-сетне с единно заключение за щастието! Дотогава безрезервно ще вярваме на вица: Парите не са ключът към щастието, но който има пари, винаги може да си купи този ключ.

Въпреки собствените си резултати, по-нататък авторите на изследването твърдят, че щастието не е в парите, което навежда на мисълта, че са получили някой лев под масата от нашето правителство, последователно застъпващо същата теза. Пресен пример - изказването на вицепремиера и министър на труда и социалната политика, че "с цената на памперсите не се решава демографският проблем в България. И той като цяло не трябва да бъде политически въпрос". Прав е човекът, не е работа на управляващите да обикалят от къща на къща да ни правят деца, сами трябва да решим и тази тежка задача. Как се правят деца, не е нужно да обясняваме, природата има грижата за това и доказателство е следващият виц: С моята приятелка опитваме да се занимаваме с йога, но всеки път се получава Камасутра.

Всъщност вицепремиерът и прочее скромничи, държавни усилия за увеличаване на раждаемостта има. За какво иде реч - най-многодетни в България са ромите въпреки бедността, неграмотността, безработицата и ужасните битови условия, в които повечето от тях живеят. Да повторим - бедност, неграмотност, безработица, ужасни битови условия. Ето с какво е постлан пътят към осеммилионния българин! А покрай ромите се сещаме и за щастливите индийци, убеждаваме се какъв път към щастието сме поели. Логично следва индийски виц - за цвят и за подготовка: В Индия рикшата, направлявана с електрошокова палка, се счита за тролейбус.

За усилия в тази посока говори и онзиденшното решение на министъра на отбраната да спре поръчката за доставка на храна и напитки за войската. Веднага се питаме дали спирането на напитките не е грешка, без храна войникът ще е по индийски щастлив, но без напитка ще е по български нещастен. Да се надяваме, че министърът си знае работата. И стискаме палци чуждите военни разузнавания да не разгадаят новата българска военна доктрина - преди атака, както си му е редът, над позициите на противника се извършва артилерийска подготовка, но вместо със снаряди вражите окопи ще бъдат засипани с кренвирши. Прегладнелите пехотинки ще ги превземат за нула време, ако не бъдат изпреварени от прегладнелите български танкисти. Може да ви звучи абсурдно, но на война всичко е възможно, както се убеждаваме от вица: Първата световна война. Окопната война се е хронифицирала. Идва заповед за поредната атака. Италиански офицер се надига и вика към войниците: "Напред, момчета!" Всички се гушат в окопите. "Напред, момчета!" Войниците залягат още по-ниско. "Напред, момчета!" Изпод една каска се чува "Какъв прекрасен тенор!"