Съдбата на паметниците на културата в България е твърде нерадостна. Вместо на старини да са обградени с внимание и грижи, те са обречени на разруха. Доказа го за пореден път и столичната Захарна фабрика. От една страна, поддръжката на постройка, носеща историческата памет, е твърде скъпа, а всяка намеса в нея се съгласува с експертния орган. От друга - архитектурните ценности най-често са част от централните градски зони, към които инвестиционните апетити са най-силни.

Оставената на саморазруха индустриална сграда, построена през 1898 г. от белгийския химик и индустриалец Ернест Солвей, години наред предизвикваше общественото възмущение. Не липсваха проекти за спасяването й, както и предписания на Министерството на културата до непрекъснато сменящите се собственици. Но нищо не успя да спре разрухата, подкрепена негласно от бездействието на инвеститора и общината. Подобен скандал наскоро избухна и в Пловдив. В пълно мълчание, при това в почивен ден, в града беше съборен един от тютюневите складове, включени в програмата "Пловдив - европейска столица на културата 2019". Изравнена набързо със земята беше и тютюневата фабрика в Харманли, декларирана като паметник на културата от 1977 г. Местната общинска съветничка Светлана Николова в продължение на месец водеше безуспешни битки за спасяването на емблематичната за града постройка, но недвижимата културна ценност не устоя на управленското безхаберие. И в двата случая



под натиска на частните инвестиционни интереси



местните власти не защитиха обществените, оправдавайки се, че статутът на паметници на културата на сградите не им е бил известен. В списъка на безнаказно изчезналите автентични постройки влезе преди време и бирената фабрика на братя Прошек в София. А гилдията на архитектите се опасява, че скоро в него ще се наредят и къщата на арх. Георги Фингов на ул. "Шипка" и "Васил Априлов", и на Яворов на "Раковска", и бившето профсъюзно кино на столичния бул. "Христо Ботев" (сега по-известно като "Син сити"), за което алармираха активистите от "Спаси София". Витаят опасения и за къщата на тютюнотърговеца Крум Чапрашиков на "Оборище". Зад тази престъпна разруха, в която София не е сама, често стоят нерешени от години семейни спорове, незаконни схеми, подправени документи, но и затворените очи на отговорните институции, включително и на прокуратурата...

"Само за последните десет години в пълно информационно затъмнение са изчезнали около стотина архитектурни ценности, т.е. половината от обектите, които през 2005 г. включихме в "Червената книга за недвижимите паметници на културата" на Съюза на архитектите в България. Тогава съставихме списък с помощта и на гражданите, и на неправителствените организации, а в него влизаха и жилищни сгради, манастири и пр. Към кампанията се включи и Българският национален комитет на ИКОМОС - световната организация на експертите в областта на опазването на недвижимото културно наследство", припомнят архитекти, ангажирани с недвижимото ни наследство в риск.

Днес гилдията отново удря камбаната, подкрепена от археолози, юристи, специалисти. Според експертите приетите на първо четене нови текстове в Закона за културното наследство не трябва да влизат в сила. Те не само не облекчават процедурите по съгласуване, както твърдят вносителите на измененията, но и създават



предпоставки за корупционни практики



и са заплаха за физическото оцеляване на историческите ценности. Т.е. събарянето на знакови исторически сгради ще стане ежедневие в страната.

Преди броени дни представители на форум "Културно наследство" излязоха на протест пред парламента с искане да бъдат допуснати до обсъждането на предложенията. Новите поправки предвиждат в общините да бъдат създадени специализирани звена от трима експерти, които да се произнасят по проекти за реставрация и консервация на паметници на културата. Така местната власт ще може да се разпорежда както й е удобно със съдбата на архитектурното наследство на територията й, заобикаляйки експертния орган - Института за недвижимото културно наследство (НИНКН). А това ще развърже ръцете й за по-бързо усвояване на следващия транш европейски средства за културно наследство, тъй като общините са бенефициентите им, подчертават архитектите. Ускоряването на процедурите е похвална инициатива, ако не беше резултатът, често плачевен и смехотворен - за справка, ред туристически атракции като крепостта "Кракра" край Перник, превърнати в бутафория след реставрация и реконструкция.

Сега от положителното становище на експертния институт зависят много неща - надстрояването на сградите, реализацията на инвестиционните намерения в защитените територии, новото строителство. Друг е въпросът доколко като второстепенен разпоредител към Министерството на културата държавното предприятие може да казва "не" или къде са в повече "гнилите ябълки" - в НИНКН или над него. Съгласно разпоредбите на Закона за културното наследство министърът на културата взема окончателното решение по всеки конкретен случай "след становище на НИНКН", но не е задължен да се съобрази с него. Няма как да не се запитаме защо Министерството на културата от години не си мърда пръста, за да заздрави институцията, упреквана в тежка корупция и още куп грехове. Единственият експертен орган в страната днес разполага с малко повече от



40 специалисти и жалък бюджет,



непозволяващ дори командировки за проучване на обектите.

"Предвидените промени в закона няма да изпишат вежди, а ще извадят очи. Дори при сегашното законодателство неведнъж сме били свидетели на това доколко общините могат да се справят с проблемите. От една страна, те трябва да разполагат с трима правоспособни експерти с лиценз за изготвяне на становища. Но ако те имат нужния лиценз, защо ще им е да стоят на общинска заплата?! И как след като общината ги храни, те ще дават "независими " становища, от които кметът може да загуби милиони?! Но за да изготвят становището си, тези експерти първо трябва да проверят в регистъра на НИНКН какъв е статутът на обекта, има ли граници и предписания за опазване. Половината от обектите в тоя регистър, който още е на хартия, нямат такъв режим. Всичко в този институт се държи на трупчета целенасочено, за да се лови в мътната вода риба. Още по-голяма е заблудата, че законовите промени ще облекчат процедурата - обратното, ще я усложнят от едностепенна, каквато беше преди години, и двустепенна, каквато е в момента, в тристепенна", подчертава арх. Дафина Барфончовска от форум "Културно наследство", специалист с 37-годишен опит в института.

Доколко общините могат да защитават обществените интереси стана ясно и покрай съдбата на тютюневите складове в Пловдив и Харманли. Де факто местната власт и сега разполага със законови механизми за опазване на културното наследство. Клаузи и в сегашния закон задължават общините да извършват ремонтни дейности срещу ипотека на изоставени сгради със статут на културна ценност. Те обаче оправдават бездействието си с липса на средства. Могат и да предизвикат независима експертиза, както направи Столична община в случая с Къщата с ягодите, за да стане ясно дали въпросната сграда може да се укрепи и да се спаси от събаряне. "Преизграждането на паметник на културата не е опазване, а загуба на автентичност. Такава намеса не препоръчват и международните документи, ратифицирани от България по международни конвенции и споразумения", отбелязва арх. Барфончовска.

Арх. Явор Банков, секретар на дружество "Архитектурно наследство" към съюза на архитектите и преподавател по история на архитектурата и опазване на културното наследство, също смята, че предложените текстове подписват смъртната присъда на недвижимите паметници на културата, защото



зад тях прозират лобистки интереси



Тази тенденция да няма държавна институция за недвижимото културно наследство е абсолютно противоконституционна, подчертава той. По конституция всяка международна конвенция, ратифицирана от България, е над българското законодателство. Конвенцията за световното културно и природно наследство и Конвенцията за европейското архитектурно наследство категорично изискват държавата да има специализиран орган за тази дейност. "Ние засега спорим дали този орган да бъде институт или агенция, подчинена пряко на Министерския съвет, което ще вдигне нивото. Проблемът е, че от 1990 г. в България се води съзнателен процес на деинституционализиране, на премахване на професионалната експертиза, на компетентността, за да се осъществява разграбване. А разликата между усвояване и присвояване е само една буква. През миналия оперативен период в страната влязоха 100 млн. лева, с които бяха направени 14-15 псевдокрепости. А през новия става въпрос за 300 млн. евро. За това е голямата битка. Това е и другият механизъм за унищожаването на архитектурното ни наследство - държавата чрез МК, което по закон е собственик на културното наследство, прехвърли отговорността на общините, защото те могат да усвояват европарите. Но то не може да е самоцел за сметка на истинските ценности и опазване на автентичността", алармира арх. Банков.

Най-вече негативи и конфликт на интереси виждат в отместването отговорностите от централната институция към периферията и младите архитекти от "Група град". "Вярно е, и с НИНКН също не се опазваше културното наследство. Недигитализираният и до днес регистър на практика се променя ежедневно, от него под инвестиционен натиск се вадят много сгради. Трябва да си зададем въпроса: Какво значи всъщност опазване на една сграда? У нас под "опазване" се разбира разрушаване и издигане на нова, чиято фасада наподобява старата. А това е подмяна на нашата история, архитектура, на цялата ни идентичност. В централната градска част



непрекъснато пред очите ни изчезва някоя сграда



Според мен трябва да се промени Законът за паметниците на културата. Всеки град да има защитена зона със специален режим на застрояване и инвестиции. Така е във Виена, там нямаш право да подмениш дори черчеветата на прозорците. Щом една сграда е защитена, това се отнася до всичко в нея - стълбища, пространства, врати, мозайки... Всяка архитектурна и строителна намеса се прави със специални разрешения, които се дават централизирано, от експертна институция, подобна на НИНКН", коментира арх. Петър Торньов, виенски възпитаник с опит като асистент в архитектурния факултет на Техническия университет в австрийската столица.

Няма съмнение, че поддръжката на автентичния облик на една стара сграда е твърде скъпа. Какво показват добрите практики в света? Най-често собствениците на историческите ценности се подпомагат с нисколихвени кредити. "В Англия срещу всяка лира, дадена от държавата, идват 40 лири от частни собственици и сдружения. Този механизъм включва и данъчни облекчения. У нас освобождаването от данък сгради на собствениците ту се появява, ту отпада. Другият механизъм, регламентиран от Закона за европейското културно наследство - щом нещо е национална ценност и собственикът му не го пази, то се одържавява и държавата го реставрира. Така по тоя закон арх. Диков успя да спаси къщата на Яблански, една от малкото спечелени битки", отбелязва арх. Явор Банков.



ЕДНО КЪМ ЕДНО

Арх. Явор Банков:

"Покрай шумотевицата около съборените сгради, която се вдигна напоследък, се заговори за по-солени глоби, но платени ли са, ще ги плати ли някой? Знам само за наказани иманяри на низово ниво. Пловдивският митрополит Николай също направи безнаказано големи поразии. Той налепи в църквата "Св. Марина" тапети, имитиращи стенописи. Пловдивчани вдигнаха голям шум - че се унищожават по този начин оригиналните стари стенописи. Министерството на културата уж изпрати комисия, но нищо. През 1973 г. проучвахме Кукленския манастир. В него бе една от малкото манастирски сгради от края на 17-и и началото на 18-и век. Сега помен няма от него - вътре са едни гранитогреси, плочки. А на фасадата на църквата, която е от 15-и в., има климатик върху клетъчната зидария. Но кандидатът за патриарх - епископ Николай, не беше наказан..."