Между многото упражнения на тема "ислямски тероризъм" най не харесвам интерпретации от типа на: "Брюксел (респективно Ню Йорк, Мадрид, Париж, светът и много други места) вече не e същият след случилото се." Някои интерпретатори у нас като че преживяме уплахата, усилваме ахканията като балкански тонколони на страха, вопием към службите за сигурност, че не хващат брадатия камикадзе още в мисълта му за кариера на шахид. Всъщност Ню Йорк, Мадрид, Париж, Брюксел и останалите са си същите. Разбира се, по-предпазливи, в някои детайли - и по-параноични. Но толкоз. И в тях повечето хора - млади и стари, твърдят пред камерите и микрофоните най-често: "Не се страхуваме. Живеем както преди. Няма да си променим ни мисленето, ни навиците. Иначе онези ще решат, че са на прав път".

Ще ми се да се поучим от страни като Израел в това отношение. Светът е в състояние на война в най-различни свои точки. Кой е виновен, е важно, но много по-важно е кой ще победи. Войната не е между нации и вероизповедания, а за доминация на цивилизационен модел. Затова не приемам тезата за война на исляма срещу християнството, която отново бе изказана след онзиденшния атентат в Лахор. Конфликтът



е за избор на модел;



решаващата роля при този избор имат по-силните.

Иначе модели бол - има един, в който всички жени на планетата са в бурки, а всички мъже с чалми. За нас той е неприемлив. Неприемлив е и моделът, в който цензурираме карикатуристи, писатели и режисьори, за да не "обиждат" Пророка. И не смеем да се събираме по стадиони, да летим със самолети, да ходим по концерти и ресторанти, за да не би "да стане беля". И това не върви, Пророка е "обиждал" дори Ататюрк, пък част от турците го броят за велик.

Има още един вероятен модел, за мен също неприемлив. Вече казах, че не смятам днешната ситуация за "сблъсък на цивилизациите", а за конфликт между стари обществено-политически стереотипи и новия хоризонт на толерантността, открил ни се вследствие на еволюционни изменения от технически и духовен план в света. Живописно или не, сравних най-развитите икономически страни с тигър*, който вече не желае да е могъщият и кървав хищник, какъвто го познават всички, а да мине на вегетарианска диета. И да стане благообразен като анимационен персонаж. Обременен от колониални спомени, този звяр вече иска да е благолепен в сферата на рафинираното потребление и мултикултуралния хуманизъм и това да е изисканата рамка на корпоративната му мощ. Така че разни невестулки, порчета и хамстери, които живеят в бърлогата му, пийват му от водичката и си хапват от паничката му, той не закача. Напротив, гледа да не ги обиди и настъпи. Те обаче помнят какви сакатлъци е причинил на предците им и как и сега отскача тайно до джунглата за някое кърваво пиршество. Новото му поведение ги учудва. Те лека-полека го пробват - гризват го по опашката, гъделичкат го по лапата, пищят му в ухото... Каква е целта им ли? Просто по своите стереотипи са свикнали животните да имат жесток цар. Такъв цар като тоя - мекушав веган, им разбутва ценностите. Искат си стария свят, той им е по-уютен. В него се чувстват на мястото си. Искат този странен тигър да иде да пасе с антилопите, а някой от тях - невестулка или пор, да го замести на трона в световния зоопарк...

Както вече споменах, има сили, които искат да са будители на тигъра. Ако те вземат властта, ще има неща, които не искам да виждам - мрежи и стени, хайки и бригади, бараки и принудителен труд, не дай боже - отличителни знаци и цензура, френетични речи... нови идеи за "окончателно решение" спрямо една или друга група, етнос, вероизповедание. Не мисля, че в огромната си част светът на исляма заслужава или желае нещо такова. Един популярен съвременен диалог карикатура звучи така:

ВЪПРОС: Какво иска радикалният ислямист?

ОТГОВОР: Иска да ви отреже главата.

ВЪПРОС: Какво иска умереният ислямист?

ОТГОВОР: Иска радикалният ислямист да ви отреже главата.

Звучи ефектно, налива вода в мелницата на тези, които очакват да видят титаничен сблъсък на цивилизациите. Аз не очаквам такъв. Нещо повече, именно изявите на радикалните ислямисти служат и ще послужат за сложни процеси в идеологическата надстройка на исляма, които ще родят разнообразни резултати. Някои от които не само ще са общоприемливи, но и ще послужат като база за сериозни реформи на ислямските общества.

Това не значи, че няма да имаме още куп трагични случаи - уви. Още невинни хора ще пострадат; и най-стриктните мерки няма да успеят да предотвратят всички бъдещи атентати. Тигърът също ще тупне с лапа тук-там, изоставяйки отвратителния си навик да го прави само далече от себе си, в чужди гори...

Но или ще имаме свят какъвто искаме, или Господ, бил той и Аллах, само ще си е похабил инженерството с нас.

-------

*Понеже, както пише Ахматова, животът по-често повтаря литературата, а не обратното, наскоро имаше нещо подобно в един руски зоопарк. В клетката на тигъра Амур пуснаха като храна жив козел. Тигърът обаче не рачи да изяде козела, а се сприятели с него. Дружбата на козела Тимур и тигъра Амур стана световна сензация. Козелът играеше с тигъра, за кратко му превзе бърлогата, дори го бодваше сегиз-тогиз с рога. След една поредна такава закачка обаче тигърът се поразсърди и зле контузи приятеля си. Нещата можеха да свършат съвсем трагично, ако работниците в зоопарка не бяха извели зашеметения козел навреме.

Така - поучително - приключи тази странна дружба.