Министър-председателят откри заседанието на правителството и веднага даде думата на министъра на финансите.

- Колеги - рече финансовият, - ние направихме мъдра и решителна крачка към подобряване благосъстоянието на нашия народ. Слязохме от скъпите коли, които ни возеха денонощно и тръгнахме сред народа. Всички ни заобичаха с пълна сила. Това показва колко мъдро е решението на премиера правителството да стои близо до народа си. Затова взехме ново решение - и ние, като всички български граждани, да посветим ежедневието си на основния поминък в нашата страна - теглене на билети от лотарията и изтриване на символите и фигурите по тях със стотинка.

- Колеги - продължи финансовия министър, - моля да разберете правилно целта на всенародната лотария. От обикновена игра тя се превърна в основно препитание за населението ни. У нас вече всички са заети от сутрин до вечер да си купуват билети, да трият квадратчетата. Едни печелят, други не печелят, но играта не спира. В името на това народът ни да живее по-добре и ние ще се включим в лотарията. Всеки министър ще се простира и ще управлява според спечеленото. Билетите за нас ще бъдат съобразени със спецификата на властта, ще имат някои модификации. Разбира се, ние няма да плащаме от джоба си - печеливши или не, билетите ще са за сметка на бюджета.

Премиерът взе думата:

- Колеги, искам всички ясно да разберете, че правим това само и само да не се делим от живота на народа ни, от неговия бит. Щом народът търка - ще търкаме и ние, щом народът влачи - ще влачим и ние. Моля да пристъпите към тегленето на билетите. Министърът на образованието!

Министърът на образованието пръв изтегли билета си, разгледа го, а после се обърна към министър-председателя:

- Съжалявам, господин премиер, но нямам стотинка в джоба си и не мога да изтрия квадратчетата.

Премиерът му подхвърли монета и подчерта:

- Ако не съм аз, съвсем ще изтървете късмета си.

Просветният министър усърдно изтри фигурите на билета си и съвсем увехна.

- Нищо няма, нищо не печели. Какво ще правим? Как ще защитя Балканджи Йово?

- За това не бери грижа - издигна десница премиерът, - АЗ лично съм поел отбраната на Балканджи Йово!

Финансовият министър пак взе думата.

- Колеги, това, че билетът ви не печели, не е трагедия. Билетът на голяма част от нашия народ нищо не печели, но народът и дума не казва, а върви напред, вярва и търка. За това не унивайте. Щом сте изтеглили билет, който нищо не печели - вие нищо няма да правите. Ще седите кротко, ще си мълчите и ще чакате следващото раздаване. Да не мислите, че на народа му е леко да чака от тираж на тираж.

Следващият, който изтегли билет и усърдно изтри квадратчета, беше министърът на отбраната. Като видя резултата, той светна:

- Господин премиер, падат ми се ято птици.

- Не бързай - нареди му премиерът. - Хубава печалба е това, но ще пазиш билета си и ще го осребрим по-късно, при друг тираж. Следващият!

Следващият, който грейна, беше министърът на туризма, женски род.

- На мен ми се падна лейка и екскурзия да екзотичен остров с презокеански лайнер.

- Разрешавам - кимна премиерът, - каква министърка на туризма ще си, ако не обиколиш света. Заминавай. И лейката си вземи!

Всички теглеха билети, търкаха ги усърдно, а финансовият министър прилежно водеше сметката.

Премиерът последен изтегли билет от лотарията. Извади монета от джоба си и започна да трие квадратчетата.

- Видяхте ли - грейна той, - знам си аз, че трябва да се държим за народа, а хората трябва да се надяват на нас! Печелим, билетът ми е печеливш! Ето, вижте - на мен ми се падна любовта на народа.

-Това, колеги - обобщи финансовия министър - е най-голямата печалба за всички нас, да аплодираме късмета на премиера ни.

Заседанието на правителството завърши с ръкопляскания. А по-късно охраната изнесе кошчетата, пълни с употребени билети от лотарията, и ги предаде на вторични суровини, което също си беше късмет и печалба.