България ще представи пред Европейската комисия поредната програма за реформи, от която личи, че управляващите търпят провал в редица области. Кабинетът одобри конвергентна програма за периода 2016-2019 г. и актуализиран план за реформи. И двата документа ще бъдат оценявани от Брюксел. От тях става ясно, че правителството не успява да овладее част от разходите в неефективни сектори, а част от прогнозите за повишена събираемост на приходите в резултат от усилията на контролните органи са надценени.

Пенсионната реформа е единствената, при която кабинетът е представил точен разчет за очаквания ефект върху разходите в бюджета. Вдигането на възрастта и стажа за пенсия при трета категория труд за тази година ще доведе до намаляване на разходите с 23.6 млн. лв., икономии ще има през целия период до 2019 г. (съответно с 20.5, 17 и 15 млн. лв.). За сравнение - разходите на хазната за пенсии тази година възлизат на 8.7 млрд. лв. При здравеопазването, което се сочи като неефективен сектор от Брюксел, оценка за финансовия ефект от течащите реформи няма. Проблемите на сектора се споменават съвсем бегло, а в списъка с предприети мерки има и такива, които реално бяха отложени. Сред тях са разделянето на гарантирания пакет медицински дейности на основен и допълнителен, намерения за затягане на контрола при изразходването на публични средства за лекарства и др.

На този фон кабинетът е приземил някои свои обещания за повишаване на приходите. Миналата година кабинетът пресметна, че от фискален контрол върху рискови стоки хазната ще събере 80 млн. лв. през 2016 г. Сега прогнозата е занижена на 30 млн. лв. Правителството е намалило наполовина и прогнозата за допълнителни приходи от извършвания постоянен мониторинг на длъжници с просрочени задължения в размер над 100 хил. лв. От тази дейност в хазната за 2016 г. първоначално се чакаха 108 млн. лв., сега числото е ревизирано на 54 млн. лв. Въпреки тази ревизия от въведените мерки за повишаване на събираемостта все пак се очакват солидни приходи - 420.7 млн. лв., като част от тях идват от вдигане на ставките при акцизите за цигари и за част от горивата за отопление.

Анализът на разходите показва, че кабинетът не успява да овладее харчовете в проблемни сектори, противно на заявяваните пред ЕК намерения. Показателни в тази посока са разходите за функция "Общи държавни служби", в която са включени издръжката на администрацията и парите за наука. От ревизираните данни на МФ се вижда, че тези разходи през 2014 г. са стигнали 6.5% от БВП и ще трябва да се свиват чувствително в следващите години, за да паднат на 4.2% от БВП през 2019 г. За сравнение - разходите за тази функция през 2013 г. са били 4.2% от БВП. През 2015 г. кабинетът обеща и не изпълни намерението си да свие разходите за заплати в публичния сектор с 10%.

Докато едни разходи нарастват неконтролирано, при други тенденцията е точно обратната, въпреки че са обявени за приоритетни. Така например разходите за опазване на околната среда намаляват, вместо да се увеличават, каквито са официалните планове на кабинета. През 2013 г. те са възлизали на 1% от БВП, през 2014 г. са паднали на 0.7% от БВП, а до 2019 г. правителството обещава те да стигнат 1.3% от БВП. Ще пада, вместо да расте, и делът за финансиране на образованието, което е ключово за решаване на тежките проблеми на пазара на труда. Средствата за този сектор ще намалеят от 4.1% от БВП през 2014 г. на 3.2% от БВП през 2019 г. Според анализа на експертите това щяло да се случи благодарение на повишената ефективност на разходите и оптимизацията на структурите в системата. Леко ще намалеят и разходите за социална защита, като делът им за три години ще падне от 13.4% от БВП на 12.8%. Спадът е обяснен с течащата пенсионна реформа, както и очаквано подобряване на средата и спад на безработицата. При здравеопазването се вижда, че разходите през 2014 г. са стигнали 5.5% от БВП и правителството възнамерява да ги свива до 2019 г. на 4.8% от БВП.



ПРОФОРМА

Съвсем формално в програмата за реформи е отчетена и изготвената след критики от Брюксел единна стратегия за повишаване на събираемостта. Кабинетът обещава да изготви анализ за изпълнението й този месец. При други ключови мерки като подобряване на законодателството в областта на фирмената несъстоятелност пък има забавяне. Тук кабинетът от миналата година обещава промени в Търговския закон, очаква се проектът да е факт този месец. В областта на подобряване на бизнес средата като напредък се отчита приемането на нов ЗОП, макар че той предизвика критики и може да доведе до проблеми с прилагането. Най-детайлно разработената част от програмата за реформи са промените във финансовия сектор покрай предстоящата оценка на активите и стрес тестовете за банките.



ПОЗИЦИЯ

"От представената от правителството конвергентна програма става ясно, че дефицитът на сектор "Държавно управление" за 2015 г. е 2.1% при планиран 2.8% от БВП. На този фон заложената цел за 2016 г. дефицитът да не надхвърли 1.9% от БВП не стои много амбициозно. Считам, че има условия правителството да се приближи по-бързо до балансиран бюджет от планираното. В момента се предвижда минусът при сектор "Държавно управление" да стигне 0.2% от БВП през 2019 г. Ако правителството е амбициозно в приходната част и ограничи разходите, може да постигне това ниво по-рано", коментира пред "Сега" икономистът от "Отворено общество" Георги Ангелов.