Обичам работата си!

А работата ми е да клеча под колоните на "Дондуков" 1 и ненатрапчиво да напомням с грамотно написана табелка, че биха се почувствали по-добре, ако пуснат в кутийката малка помощ за бедстващия интелектуалец. Мястото е добро - през зимата е сухо, през лятото - сянка, туристопотокът е добър, с охраната имахме някои пререкания, но като стоплиха, че не позволявам на друг да ми навлиза в периметъра, ме оставиха на мира. Все пак по-добре един просещ интелигент, отколкото цяла сюрия оборотни бебета да им надуват по цял ден главите.

И хората ме обичат - онзи ден един японец ми пусна цяло евро в кутията. Еврото беше от Малта - можете ли да си представите колко време и през колко колеги е минавала монетата, преди да стигне до моето работно място и да звънне върху родните стотинки! И после ще ми разправят, че не сме привличали чуждестранни инвестиции! Ако не сме ние - икономиката да се е разпаднала като стар кашон!

Обаче - много се краде, да знаете. Позатопли се времето, предразполага към дрямка, отнесъл съм се и по едно време усещам - става ми студено! Като погледнах - някой ми свил кашончето, на което седя, ама сериозно, направо ми го измъкнал изпод задника и го отнесъл за рециклиране!

Взех да се оглеждам за подозрителни лица наоколо и - хоп - някакъв се замота наоколо и ме загледа гузно. Аз винаги усещам, когато някой гледа гузно.

- Що ме гледаш така?

- Ами гледам, че не си си на мястото - отвърна онзи.

- Мястото си е мое - заявих. - Аз тук работя. Ами ти чий го дириш под колоните?

- И аз тук работя - рече.

Ега ти наглеца!

- И кво работиш толкова? - хакнах му директен въпрос. - Кутия нямаш, кашон не си носиш за сядане, костюмчето ти пригладено - не личи да си се презорил. Като стана въпрос - случайно да имаш нещо общо с изчезването на моя кашон?

- Твоят кашон не е от моята компетенция - взе да усуква костюмарят. - Най-добре е да се отнесеш до компетентните органи. Трябва да уважаваме институциите.

Тоя номер с компетентните органи го помня от времето, когато още имах телевизор - като стане беля, ги викат, за да си вдигат компетентните рамене пред репортерките и да обясняват за процесуалните действия и следствената тайна.

- Нещо гузен ми се видиш - атакувах. - Езикът на тялото не лъже! Често примигваш, ръцете ти шарят по джобовете, копчето ти виси на един конец - много си го въртял от притеснение някъде...

Оня съвсем се притесни.

- Няма такива работи - това са инсинуации на опонентите ми! Всичко е недопустимо извадено извън контекста! Вие защо вярвате на вестниците?

А като видя дебелия - мина на "вие"! Абе, гузен, та дрънка - казвам ви!

- И кво толкова работиш? - попитах.

- Привличам чужди инвеститори - рече гордо оня. - Търча, моля, настоявам, убеждавам!

- Значи сме колеги - рекох. - И аз по цял ден - така. Макар и за жълти стотинки. При теб как е хавата?

- Слаба работа - въздъхна. - Хеле пък сега, покрай офшорките, съвсем се запече - кьораво евро отникъде се не види.

Тук гордостта ми се прозя, протегна се и се събуди. Бръкнах в кутийката и извадих малтийското евро.

- Глей тука - от сутринта вече съм със сто процента ръст над вчерашните европостъпления! Кво ще кажеш?

Онзи се заинтересува.

- Може ли да го видя?

Взе го, огледа го от едната, после - и от другата страна и ми го сви!

- Малта е класически пример за офшорна зона! Капиталът ще остане блокиран до изясняване на произхода му!

- Един японец ми го даде - рекох, а онзи се фръцна и рече:

- Още по-подозрително! Ние трябва да внимаваме срещу нахлуването на съмнителни азиатски капитали...

И си се прибра - него охраната го пусна, може пък наистина да работи вътре. А аз си останах без евро и без кашон...

Иди после привличай чуждестранни инвестиции!